Докато американският президент Доналд Тръмп обявяваше пред журналисти в Анкара, че Израел скоро ще напусне южен Ливан, израелският министър на отбраната Израел Кац очевидно не беше получил същия имейл. В четвъртък той категорично опроверга президентските прогнози, заявявайки, че израелските сили ще останат в зоните за сигурност толкова дълго, колкото сметнат за нужно.
„Ние не поискахме разрешение от никого, за да влезем в Ливан, и не се нуждаем от разрешение, за да останем в Ливан“, заяви Кац, оставяйки малко пространство за дипломатическа интерпретация.
Кой всъщност решава кога Израел ще си тръгне?
Въпросът изглежда риторичен единствено ако човек не следи темата отблизо. Кац беше категоричен, че именно израелската страна, а не Вашингтон, определя графика за изтегляне. Министърът нарече присъствието на израелските въоръжени сили в южен Ливан „привилегия и право“ за защита на собствените граждани от терористичната групировка Хизбула, добавяйки, че военните ще останат там, докато организацията не бъде напълно разоръжена и заплахата — окончателно отстранена.
Позицията не е нова. Само дни по-рано, на среща в Тел Авив, Кац увери, че Израел няма „нито метър“ намерение да се изтегли, докато Хизбула не сложи оръжие, като добави, че Израел няма териториални амбиции в Ливан — уточнение, което звучи някак излишно предвид продължаващото военно присъствие. Според него принципът е бил приет и от Съединените щати и записан във военното приложение към рамковото споразумение, подписано между Израел и Ливан.
Тръмп говори за сделка, Нетаняху мълчи многозначително
В сряда, по време на срещата на върха на Северноатлантическия договор за отбрана в Анкара, американският президент увери репортерите, че е обсъждал изтеглянето с израелския премиер Бенямин Нетаняху лично. „Да, мисля, че ще го направят. Мисля, че искат“, заяви Тръмп, добавяйки увереност, каквато премиерът никога не е демонстрирал публично по темата. „Имаме сделка с Израел и Ливан. Да, ще си тръгнат. И мисля, че всичко ще се получи много добре.“
Проблемът е, че досегашните изявления на самия Нетаняху вървят в точно противоположна посока. Рамковото споразумение между Йерусалим и Бейрут от края на юни обвързва всяко израелско предислоциране с реалното разоръжаване на Хизбула в южен Ливан — условие, което терористичната групировка засега отказва да приеме, а не с политически преценки, изречени пред микрофони в турската столица.
Дали оптимизмът на Вашингтон има военно покритие?
Кац вече беше обяснил и защо предишни израелски военни планове не са доведени докрай — стоварвайки вината директно върху Белия дом. По думите му, натискът на Тръмп за обвързване на преговорите с Иран с ливанския фронт е принудил Израел да спре мащабните удари над Бейрут, макар и да е запазил възможността за „хирургически“ операции срещу Хизбула в столицата. „Съжалявам за тази обвързаност, но тя беше американски интерес“, заяви министърът, добавяйки философски, че партньорството носи предимства, но и определени ограничения.
Израелската армия продължава да държи и трите зони за сигурност — в Ливан, Сирия и Газа — а Кац не крие скептицизма си относно способността на ливанската армия да поеме реален контрол над терористичната групировка в обозримо бъдеще. С други думи, докато американският президент рисува картина на скорошно изтегляне, министърът на отбраната в Тел Авив планира дългосрочно присъствие с точно обратен знак.
