Докато Техеран обявяваше на висок глас, че затваря един от най-натоварените морски пътища в света, реалността вече беше пуснала снимки на горящ контейнеровоз край бреговете на Оман. Класика на режим, който предпочита декларации пред отговорност.
Атаката край Оман: горяща стомана и изчезнал моряк
Контейнеровозът M/V GFS Galaxy, плаващ под кипърски флаг, беше поразен в неделя източно от Оман, като на борда пламна пожар и машинното отделение бе тежко повредено. Корабът вече не е в състояние да продължи пътуването си след иранската атака, съобщи американското Централно командване (CENTCOM), а един цивилен член на екипажа е обявен за изчезнал. Индийското външно министерство потвърди, че от 11-те индийски граждани на борда 10 вече са спасени, докато един остава в неизвестност.
Британската морска агенция UKMTO допълни картината, посочвайки, че инцидентът е станал на около 16,7 километра източно от оманския бряг, а корабът е претърпял повреди и е избухнал пожар. Дали Ислямският революционен гвардейски корпус (КСИР) — организация, чиято репутация на терористична структура отдавна не подлежи на съмнение — е очаквал, че атака срещу цивилен товарен кораб ще мине незабелязано? Явно да, но светът гледаше.
Вашингтон отговори с трети пореден удар
Реакцията на САЩ не закъсня. След иранската атака американските военни нанесоха трети пореден удар върху множество цели в Ислямската република, като CENTCOM съобщи, че са поразени около 140 ирански военни обекта, а над 300 цели са били атакувани в рамките на три нощи операции, насочени към ограничаване на способността на Иран да напада търговски кораби. Иран отвърна със серия дронови удари, насочени към американски военни съоръжения в Кувейт и Бахрейн.
Военният министър на САЩ Пийт Хегсет коментира ситуацията без излишна дипломатичност: „Иран направи лош избор. Сега плаща“, написа той в X. Трудно е да се направи по-кратко резюме на цялата иранска „стратегия“ през последните месеци.
Затворен проток, отворена сметка за отмъщение
КСИР обяви, че е затворил Ормузкия проток за всякакво корабоплаване „до ново нареждане“, като нито един кораб няма да бъде допуснат да премине. Иронията е, че самият Техеран е този, който настоява корабите да минават по северен маршрут през неговите териториални води, докато твърди, че защитава протока от чуждо присъствие.
Ситуацията се вписва в по-широк конфликт, започнал на 28 февруари тази година с американо-израелски удари срещу Иран, при които бе убит върховният лидер Али Хаменей. На 17 юни САЩ и Иран подписаха меморандум за разбирателство с цел повторно отваряне на протока, но Вашингтон и Техеран вече спорят за условията, при които той трябваше да бъде отворен наново. Синът на убития лидер, Моджтаба Хаменей, унаследи поста (като в типична монархия) на върховен лидер и предупреди, че отмъщението за убития му баща е „искане на нацията“ и „непременно“ трябва да се случи. Консервативен иранският вестник, известен с провокативния си тон, дори публикува списък с цели за отмъщение, включващ лидерите на САЩ, Израел и европейски държави — жест, който трудно може да мине за дипломатическа изисканост.
Втори кораб, дронове над Персийския залив и нервен регион
КСИР не спря дотук. Гвардията съобщи, че е обездвижила и втори кораб в протока и е изстреляла балистични ракети срещу американски цели. Обединените арабски емирства и Катар докладваха, че прехващат входящ ирански огън.
Катар от своя страна временно спря корабоплаването и всякакви морски дейности за повечето плавателни съдове — от яхти до джетове — позовавайки се на обществената безопасност, като изключение правят единствено корабите, които спазват международните морски конвенции. Мярката идва само дни след като страната вече бе вдигала подобна забрана заради предишно влошаване на обстановката в региона.
Индия настоява за свободно корабоплаване, докато Техеран брои жертвите на собствената си непредсказуемост
Индийското външно министерство определи атаките срещу търговски кораби в региона като „дълбоко тревожни“ и призова за спешно деескалиране на ситуацията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп пък предупреди, че страната му „напълно ще унищожи“ Иран, ако бъде направен опит за покушение срещу действащия президент.
Може ли режим, който затваря един от най-важните морски пътища в света и в същото време настоява за международно разбиране, наистина да очаква доверие от когото и да било? Иранската логика — да атакуваш цивилни кораби и после да обявяваш затварянето на протока като собствена мярка за сигурност — прилича повече на опит да се пренапише собственият провал, отколкото на реална стратегия.
