Forbes реши да зарадва света с новина, която звучи почти утешително за Кремъл: руската армия днес е по-опасна, отколкото беше през 2022 година. Изданието описва как Москва се е научила да усвоява поуки по-бързо, особено в дроновата война, и как е изградила специализирани структури като центъра „Рубикон“ и 50-а бригада за безпилотни системи, подчинена директно на Генералния щаб. Звучи внушително. Проблемът е, че способността да убиваш по-ефективно не е същото като способността да печелиш.
Наистина ли руската армия е по-опасна днес, отколкото през 2022 г.?
Да, но с уговорки, които Кремъл предпочита да премълчава. Анализатори наистина отбелязват, че руските части вече интегрират дронове, електронна война и далекобойни удари в единен комплекс, насочен срещу командни пунктове, железопътни възли и резерви. Русия усвоява промените по-систематично, отколкото в хаотичните първи месеци на пълномащабното нахлуване. Същевременно военни наблюдатели предупреждават, че тази еволюция е по-скоро натрупан личен опит на отделни оператори, отколкото институционална реформа, и че извън украинския театър – където бункерният тиран Владимир Путин може да оформя условията с месеци напред – ефективността ѝ рязко спада.
Има и по-неудобен за Москва детайл: докато Русия институционализира дроновите си части, украинските екипи обновяват софтуера си буквално всеки ден, а тактиките им на ниво подразделение се променят на всеки седмица-две. Руската и украинската съвместна тактика на по-високо ниво пък се преобразява на цикъл от два до три месеца. С други думи, дори когато догонва, Русия продължава да тича след движеща се цел.
Дронове от шперплат срещу централизирана бюрокрация
Руският военен коментатор Сергей Асланян, обявен от руското министерство на правосъдието за „чуждестранен агент“ заради антивоенната си позиция, предлага обяснение, което Forbes подминава елегантно: Русия винаги се учи (копира) със закъснение – в Руско-японската война, в Първата и Втората световна – и всеки път плаща тази поука с огромни жертви. Украйна, твърди той, не просто настига, а изпреварва, и то до степен, в която самите американци вече искат украински инструктори.
Причината, по думите му, не е в бюджетите, а в това, че украинците масово произвеждат евтини дронове от шперплат и пластмаса – техника, която доскоро звучеше архаично, колкото модел на самолетче в кръжок по авиомоделизъм, но днес поразява цели, невидими за радарите. В Русия подобна гражданска инициатива липсва, защото всичко там минава през централизирано управление и одобрение отгоре. Докато украинските майстори заваряват в собствените си дворове колички за евакуация на ранени и бъгита за фронта, руската система разчита на йерархия, поръчки и одобрения „отгоре“, което неизбежно забавя реакцията.
Армия от наемници, командвана от собствения ѝ страх
Тук Асланян навлиза в територия, която е по-скоро негова лична оценка, отколкото проверим факт, но си струва да бъде чута заради контраста, който очертава. По неговите думи руската контрактна армия се крепи на пари, а не на убеждение – хора, наети да воюват, които тихо мразят украинците, защото не разбират как „недостойният“ враг устоява на по-добре платена сила. А украинската съпротива, твърди той, се крепи на нещо, което не се купува: доброволно единство около обща беда.
Най-показателният детайл в разказа му е психологически, не тактически: според Асланян най-големият враг на руския редник на фронта не е украинецът срещу него, а собственият му командир, готов да го разстреля, ако се върне без рана като доказателство, че е бил в бой. Дали подобни твърдения отразяват реалното състояние на всяко подразделение, е трудно да се провери отвън – но те се вписват в добре документирана поредица от сигнали за жестоки издевателства, изградена върху страх, а не върху мотивация, в руските части.
Какво се случва, когато диктатурата изпрати армията срещу себе си?
Отговорът вече е познат и се казва Евгений Пригожин. През юни 2023 г. шефът на частна военна компания поведе колона към Москва, а армията, вместо да окаже съпротива, буквално го пропусна. Асланян използва точно този епизод, за да илюстрира тезата си: институция, стъпила върху страх и пари, не се бунтува, но и не се бие докрай, когато системата, която я държи, се разклати. Тя може да завладее плевня, може да екзекутира пленници, може да устрои изтезания – но не може да спечели, защото победата изисква нещо повече от огнева мощ.
Общество, което не съществува
Най-острата теза на Асланян е и най-трудната за проверка: че украинското общество се е формирало именно на 24 февруари 2022 г. около обща цел, докато руското общество, по думите му, изобщо не съществува – съществуват само хора, живеещи един до друг, някои от които тръгват на война срещу заплащане. Няма обществено мнение, защото е забранено; няма национална идея, защото никога не е имало консенсус около нея. С други думи руснак не е националост, а диагноза.
Твърдение от такъв мащаб заслужава скептицизъм, а не бурни аплодисменти – цели общества рядко изчезват просто ей така от анализа на един коментатор, колкото и остър да е той. Но зад риториката стои по-скромно и по-проверимо наблюдение: докато Япония и Съединените щати вече търсят украински инструктори по дронова война, никой не търси руски. Затова и предположението, че диктаторска система, изградена върху страх, издевателства и мародерство, трудно ще произведе устойчиво военно превъзходство, звучи по-скоро логично, отколкото сензационно.
Материалът е изготвен въз основа на коментар на руския журналист Сергей Асланян, обявен от руските власти за „чуждестранен агент“, допълнен с данни от анализи на Forbes и други военни наблюдатели.
