Доналд Тръмп реши, че военноморска блокада може да се управлява като абонаментен план. В понеделник американският президент обяви в Truth Social, че САЩ възстановяват блокадата на иранските пристанища край Ормузкия пролив, а корабите, преминаващи през протока, отсега нататък ще плащат на Вашингтон такса от 20% върху товара – под предлог, че някой трябва да покрие разходите по „осигуряване на сигурност в този изключително нестабилен регион“. Тръмп написа, че Ормузкият пролив е отворен и ще остане отворен, с или без Иран, и че САЩ възстановяват блокадата срещу Иран. Занапред, обяви той, страната му ще носи титлата „ПАЗИТЕЛ НА ОРМУЗКИЯ ПРОЛИВ“ – титла, за която възнамерява да получава редовно заплащане. Тръмп уточни, че процесът по въвеждане на таксата започва незабавно, но не даде повече подробности.
Кой всъщност затвори пролива?
Обявлението дойде на фона на нова размяна на удари между американски и ирански сили, след като предходното примирие между двете страни, подписано през юни, на практика се разпадна. Тръмп обяви примирието за приключило миналата седмица, след повторни удари в региона, а самата юнска сделка изрично забраняваше на Техеран да събира каквито и да е такси от търговски кораби, минаващи през протока – клауза, която сегашният ход на Вашингтон директно обръща в своя полза. Иранската страна от своя страна твърди, че тя, а не САЩ, е затворила протока. Иранските държавни „медии“ съобщиха, че Революционната гвардия (КСИР) е затворила Ормузкия пролив до ново нареждане, но американските военни отхвърлиха това твърдение, като центъра за командване CENTCOM настоя, че Иран не контролира протока и трафикът тече нормално. С други думи – двете страни спорят коя от тях всъщност държи ключа за врата, която официално никой не признава, че е заключена.
Ескалацията не е абстрактна заплаха. Иранските удари са насочени срещу американски военни бази в Кувейт, Бахрейн, Йордания, Оман и Катар, а американското командване съобщи, че силите му са поразили десетки цели, използвайки за пръв път еднопосочни ударни морски дронове. Стана ясно и че последните американски удари са поразили съоръжение за поддръжка на подводници и кораби във военноморската база Бандар Абас, като CENTCOM уточни, че ударите са извършени с три безпилотни надводни апарата „Корсар“.
Поводът за поредния кръг удари беше атака на Революционната гвардия – организация, която открито действа, като терористична структура на иранския режим – срещу контейнеровоза MV GFS Galaxy, плаващ под кипърски флаг.
Свещена война за такса за преминаване
Иранската страна не остана длъжна на реториката. Ирански „Управление на пролива в Персийския залив“ обяви, че корабите, които не минават по предпочитания от Техеран маршрут, няма да бъдат покрити от гаранции за безопасно преминаване, като последствията ще бъдат отговорност на собственика, оператора и капитана на съда. По-показателно обаче беше изявлението на близък до „върховния лидер“ на Иран съветник, който сравни спора за протока с историческа битка от ранния ислям, обявявайки, че Иран няма да се откаже от искането си за контрол над стратегическия водоем, тъй като протокът има непреходна стратегическа, сигурностна и икономическа стойност за иранската нация. Дали Техеран печели повече от толкова величава реторика, отколкото от реален контрол над трафика, е отделен въпрос.
Междувременно посолството на Иран в Лондон обяви създаването на временен „безопасен морски коридор“ през протока, без ясно да се разбира дали това представлява омекотяване на исканията на Техеран, или просто поредната декларация без практическо покритие.
Пазарите вече плащат своята комисиона
Финансовите пазари не изчакаха уточнения по обявената такса. Петролът „Брент“ за кратко надхвърли 80 долара за барел, след като Тръмп обяви възстановяването на блокадата и поиска 20% възстановяване на разходите за трафика през протока, а притесненията за прекъсване на енергийните доставки дръпнаха надолу и щатските акции, и облигациите. По-рано през деня петролът „Брент“ вече беше поскъпнал с над 4%, а азиатските борси реагираха рязко – японският Nikkei 225 приключи с почти 2% спад, а южнокорейският Kospi се срина с 9%.
Анализаторите не бързат да говорят за нов пиков шок, но и не изключват удължена нестабилност. Според пазарен коментар връщането на цените на петрола към предвоенните нива през юни отразяваше залагане на пазарите на най-добрия възможен изход от крехката американо-иранска договорка, а ескалацията от последната седмица показа колко нестабилно е било това допускане. Морският трафик през протока вече е рязко намалял – само шест кораба са преминали през Ормузкия пролив в рамките на дванайсет часа в петък, спрямо обичайните 18 до 22 преминавания дневно по-рано този месец, по данни на морската разузнавателна платформа Windward.
Комисионна без правно основание, но с политическа тежест
Проблемът пред плана на Тръмп е, че международното морско право не предвижда подобна такса. Ормузкият пролив е защитен от принципа на транзитно преминаване, който изрично не позволява на държавите да събират плащания от преминаващи кораби – ограничение, пред което дори съседен Оман, водещ паралелни преговори с Техеран за нов режим на сигурност в протока, се сблъсква с тесни правни рамки. Това обаче едва ли ще спре администрацията, която вече веднъж намекна, че такси биха се въвели „ако не са наложени от и за Съединените американски щати“ – формулировка, оставяща достатъчно пространство за тълкуване, колкото да мине за политика.
Остава открит въпросът дали събирането на 20% комисионна от глобалната търговия през един от най-натоварените енергийни коридори в света ще бъде посрещнато от съюзниците на Вашингтон като разумна мярка за сигурност, или просто като нова форма на морско рекетьорство, изречена с главни букви в социална мрежа.
