Пекин не чака края на една власт – той вече инвестира в следващата
Докато в Кремъл продължават да повтарят мантрата за „безграничното приятелство“ с Китай, в Пекин очевидно четат различен сценарий. Според публикация на The Wall Street Journal, китайското ръководство тихомълком изгражда контакти не само с Владимир Путин и най-близкото му обкръжение, а и с хората, които един ден ще определят курса на Русия след неговото оттегляне (ликвидиране).
С други думи – докато руската пропаганда още рисува Путин като вечен владетел, китайските стратези вече планират следващия наемател на Кремъл.
Когато „вечният лидер“ има резервен план… но в чуждо посолство
Китай отдавна не гледа на Русия като на равностоен партньор. След разрива със Запада, Москва сама се постави в положение, в което няма особен избор. Огромната зависимост от китайския пазар, технологии, банкови разплащания и промишлени доставки превърна Кремъл в клиент, който трудно може да поставя условия.
Според източници на WSJ, китайските служби активно разширяват контактите си с представители на руската администрация и политическия елит. В Русия все по-често се засичат случаи на китайски шпионаж и вербуване на държавни служители, но властите предпочитат подобни истории да не стигат до обществеността. Причината е проста – никой в Москва не желае конфликт с единствения голям „покровител“, който все още поддържа руската икономика.
Колко символично. Кремъл години наред обвиняваше Запада, че се меси във вътрешните работи на държавите. Днес избягва дори да спомене, когато подобно нещо идва от Пекин.
Русия постепенно се превръща в суровинен придатък
Директорът на Берлинския център „Карнеги“ Александър Габуев определя перспективата без особени заобикалки – Китай има исторически шанс да превърне Русия в нещо като огромен Лаос или Пакистан: държава, икономически и политически зависима почти изцяло от китайските решения.
Данните говорят сами.
Преди десетина години Китай формираше около 10% от външната търговия на Русия. Днес делът му е приблизително четири пъти по-голям. За сметка на това Русия представлява под 4% от китайската външна търговия.
Тоест, ако за Москва Китай е жизненоважен, за Пекин Русия е просто още един доставчик на евтини суровини.
И то много послушен доставчик.
Русия продава нефт, природен газ, дървесина, въглища и други ресурси с огромни отстъпки, защото санкциите ограничиха достъпа ѝ до останалите пазари. Китай купува спокойно, без да бърза и без да прави излишни жестове на благодарност.
„Силата на Сибир – 2“ се оказа силата на китайското „не“
Най-показателен пример за новото разпределение на силите е газопроводът „Силата на Сибир – 2“.
Москва години наред представяше проекта като почти договорен. Руски представители обявяваха пробив след пробив, но единствените, които говореха за тези „успехи“, се оказаха самите руски медии.
Китай мълчеше.
По време на преговорите през 2026 г. китайската страна ясно поставя условие – газ ще се купува само ако Русия продава на цени, близки до вътрешния си пазар, където тарифите са силно занижени.
Преведено от дипломатически език:
„Или продавате почти без печалба, или изобщо няма сделка.“
Още по-неприятното за Москва било предупреждението повече да не поставя темата, докато не приеме китайските условия – 60 долара за 1000 куб. м. газ.
Резултатът?
Сред десетките подписани документи след визитата на Путин нямаше нито един за „Силата на Сибир – 2“.
Кой кого води за носа?
Немският бизнесмен Йорг Вутке, дългогодишен наблюдател на китайско-руските отношения, описва ситуацията пределно ясно:
Си Дзинпин приел Путин като император, който приема гост в двореца си… а после просто го изпратил обратно без желания подарък.
Причината е очевидна.
Китай няма икономическа необходимост да изгражда нов гигантски газопровод. Световният пазар предлага изобилие от втечнен природен газ, а самият Китай ускорено преминава към възобновяеми енергийни източници.
Защо да се обвързва с Москва, когато може спокойно да изчака още няколко години?
Според Александър Габуев именно това е стратегията.
Колкото повече отслабва руската икономика, толкова по-изгодни условия ще бъде принуден да приеме Кремъл.
Имперските мечти свършват на китайската митница
Путин започна войната срещу Украйна с претенцията да възстановява съветската империя. Четири години по-късно Русия постепенно губи позиции дори в Централна Азия, която десетилетия наред смяташе за свое изключително пространство.
Докато Кремъл говори за многополюсен свят, реалността изглежда доста по-прозаична.
Единият полюс определя условията.
Другият подписва, когато му позволят.
