Докато диктатурата в Техеран продължава да обяснява на света, че единствено тя решава кой плава през Ормузкия пролив, съседите ѝ плащат сметката за тази амбиция. Кувейт съобщи, че един от корабите на военноморските му сили е бил ударен по време на мащабна иранска атака с ракети и дронове, при която са ранени четирима военнослужещи. Официалният представител на кувейтското министерство на отбраната полковник Сауд Абдулазиз ал-Атван нарече удара „подла иранска агресия“, довела до поразяване на жизненоважни и граждански обекти и падане на отломки на няколко места в страната.
По-рано същия ден Кувейт съобщи, че прехваща вражески цели над своята територия, след като Иран засили атаките си в Персийския залив на фона на нарастващото напрежение с Вашингтон около Ормузкия пролив — тесния воден коридор, през който доскоро преминаваше около една пета от търгувания в света суров нефт и природен газ. Генералният щаб на кувейтската армия уточни, че всички чути експлозии се дължат на работата на противовъздушната отбрана (ПВО), която прехваща вражески атаки.
Сирените за въздушна тревога не подминаха и Бахрейн, домакин на американския Пети флот. Министерството на вътрешните работи на кралството съобщи, че по-рано през деня страната е отблъснала няколко ирански удара, а впоследствие призова гражданите и жителите да запазят спокойствие и да се насочат към най-близкото безопасно място.
Защо Техеран удря съюзниците на Вашингтон, а не самия Вашингтон?
Отговорът е класически за режим, който предпочита да демонстрира сила там, където рискът от директен отговор е по-малък. Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) — организация, определяна от почти всички демократични държави като терористична — пое отговорност за удари по американски военни съоръжения в Кувейт и Бахрейн, представяйки ги като отговор на „повтаряща се американска агресия“. На практика диктаторският режим избра да стреля по инфраструктура в трети държави, вместо да поеме директен сблъсък с американските сили, разположени в региона.
Остров Кешм отново на прицел
Ирански държавни медии съобщиха, че остров Кешм в Ормузкия пролив е бил подложен на бомбардировка, като местни служители възложиха вината на Съединените щати. Офисът на управителя на провинция Хормозган цитира ирански държавни източници, според които в 19:00 часа локация на остров Кешм е била ударена от „снаряди на американския враг“. По-рано полудържавната агенция Farс съобщи за чути експлозии на острова, като уточни, че районът Месн на Кешм е бил атакуван неколкократно през последните дни.
Атаката идва, след като Съединените щати реализираха нова вълна от удари по Иран, а президентът Тръмп обяви намерението си да възстанови военноморската блокада над ислямистката страната — ход, който на свой ред предизвика поредица ирански удари по обекти в целия регион. Американските военни съобщиха, че са поразили обекти в пристанищните градове Бушер и Бандар Абас с цел, по собствените им думи, да „ограничат способността на Иран да атакува търговското корабоплаване“.
Танкери, отломки и режим, който не различава военна от гражданска цел
Иран удари два кораба в Ормузкия пролив, при което е загинал член на екипажа — това съобщиха Обединените арабски емирства (ОАЕ). Норвежки танкер също пострада от експлозия, причинена от неидентифицирано устройство край крайбрежието на Оман рано във вторник, съобщи компанията за реагиране при кризи MTI Network.
Всеки следващ удар потвърждава онова, което режимът в Техеран отказва да признае публично — че блокирането на един от най-натоварените морски коридори в света неизбежно засяга далеч повече от американски военни цели. Търговски кораби под норвежки, кувейтски и емиратски флагове вече плащат цената на конфронтация, в която не участват пряко.
Докъде стига готовността на ислямистите да ескалират?
Докато Тръмп говори за възстановяване на блокадата и за „пълен контрол“ над протока, а Техеран продължава да представя всеки американски удар като повод за нова вълна „възмездие“ срещу съседите си, регионът навлиза в поредния цикъл на взаимни обвинения и реални щети. Гражданите на Кувейт и Бахрейн вече знаят, че сирените за въздушна тревога са се превърнали в нещо като ежедневие — независимо дали пряко участват в конфликта, или просто имат нещастието да се намират в обсега на иранските ракети и дронове.
