Докато в Кремъл продължават да обясняват на света, че войната върви по план, украинските Сили за безпилотни системи (СБС) решиха да проверят колко точно кораба се събират в едно „по план“. Отговорът след поредната нощ над Черно море: двадесет. Седемнадесет петролни танкера, два газовоза и един влекач — всичките под ударите на дронове, докато диктаторът вероятно спи спокойно, сигурен, че флотът му е неуязвим точно толкова, колкото беше „неуязвим“ и останалият в историят Черноморският му флот преди няколко години.
Операция с апетитно име и негладко изпълнение
Кампанията, кръстена от украинците „МоЛоЧКа“ (млекце), навлезе в нова фаза, след като през последните девет денонощия вече бяха поразени 116 плавателни съда в Азовско море. Командващият СБС Роберт Бровди, познат с позивната „Мадяр“, съобщи, че само в нощта на 15 юли са атакувани двадесет руски съда в Черно море — седемнадесет нефтени танкера, два газовоза и един влекач. Украинският мониторингов канал Supernova потвърждава поражението на поне седем от тях, а в удара е участвала и 412-ата отделна бригада за безпилотни системи „Немезида“.
Логиката зад ударите е поднесена от самия Бровди без излишна дипломация: малките и средни танкери, наричани от него „кораби-камили“, пренасят гориво от руските пристанища по Волго-Донския канал до големите танкери, чакащи на рейд в Черно море. Извеждането им от строя не изисква непременно потушаване — достатъчно е да превърнеш „сенчестия флот“ в редица от димящи корита, за да блокираш целия износ на суровина, която финансира войната.
Защо руските кораби изведнъж решиха да „изчезнат“?
Институтът за изучаване на войната (ISW) регистрира резултата от тази методична упоритост в цифри, които биха затруднили и най-верния кремълски пропагандист да намери оптимистична гледна точка. Броят на корабите с включени AIS-транспондери в Азовско море е спаднал с около 55 процента — от 267 в края на юни до 120 към 11 юли. Около Керч спадът е още по-драматичен — от 37 на 9 съда, тоест 75 процента. Част от флота е избягал в Черно море, друга част е изпратена на ремонт, а трета вероятно просто е изключила транспондерите, с надеждата, че невидимостта е равносилна на безопасност.
Русия реагира по начин, който издава повече паника, отколкото самообладание: спря корабоплаването по Азовско-Донския канал и престана да приема заявки за преминаване през Керченския пролив. Последствията опират директно до хляба на обикновените руснаци — през този маршрут преминава до 20 процента от зърнения износ на страната. Министерството на транспорта и Министерството на земеделието на Ростовска област вече твърдят, че търсят алтернативни маршрути за износителите, чиято жътвена кампания едва сега потръгна.
Санкции с двигател и перка
Докато западните санкционни пакети преминават през месеци на съгласувания, преговори и компромиси, украинските дронове налагат собствена, доста по-бърза версия на ограничителните мерки — директно върху палубите на танкери, построени още през 2000-те и превозващи нефт в заобикаляне на международните забрани. Резултатът е практическа блокада, за която не е нужен нито един подпис в Брюксел и преодоляването на вето на Орбан, Фицо или Радев.
За диктатора тази ситуация е поредното напомняне, че контролът над картата не означава контрол над морето. Крим остава зависим от горивни доставки, които все по-често пристигат не по вода, а с автоцистерни и вагони — превозни средства, вече също попаднали под прицела на СБС. Логистичният хаос се разраства методично, докато Москва продължава да говори за стабилност на фронта, сякаш стабилността не включва и собствения ѝ търговски флот.
