Атаки срещу над 100 руски кораба за девет дни
Украинските Сили за безпилотни системи твърдят, че са провели най-мащабната досега кампания срещу руски транспортни съдове в Азовско море. Според разпространената информация само за девет дни са били атакувани 116 кораба, използвани за превоз на петрол, горива, военни товари и снабдяване на окупираните територии.
Пред британския „Файненшъл Таймс“ старши анализаторът на компанията за морска сигурност Ambrey Томас Алекса определя случващото се като безпрецедентно. По думите му подобна концентрация на атаки не е наблюдавана никъде по света и по темпове надминава дори известната „танкерна война“ между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век.
Защо корабите не потъват?
Според анализа украинските морски дронове не се стремят непременно да потапят плавателните съдове. Вместо това ударите са насочени към мостика за управление и към ключови елементи от товарните системи.
Резултатът е, че корабите често остават на повърхността, но губят способността си да маневрират и да продължат плаването. Това означава продължителни ремонти, необходимост от извеждане в сух док и „временно“ отпадане от логистичната верига.
Целта – логистиката на руската армия
Украинският Генерален щаб заявява, че атакуваните танкери участват в износа на руски петрол, включително чрез схеми за заобикаляне на международните санкции. Фериботите, сухотоварните кораби и влекачите според Киев изпълняват задачи по снабдяването на руските въоръжени сили и окупационните формирования.
Командващият Силите за безпилотни системи Роберт „Мадяр“ Бровди твърди, че операцията вече е ограничила движението през Керченския проток и сериозно е затруднила снабдяването на Крим.
Прехвърля ли се морската кампания и в Черно море?
По информация на Бровди операцията вече се разширява и в Черно море. Той съобщава, че през нощта срещу 15 юли украински дронове са атакували 20 плавателни съда, сред които 17 петролни танкера, два газовоза и един влекач.
Ако тези твърдения бъдат независимо потвърдени, това би означавало нов етап във войната, при който натискът върху руската морска логистика вече не се ограничава само до Азовско море, а обхваща и по-широката акватория на Черно море.
