Нощта срещу 16 юли донесе на жителите на Саратов и Енгелс поредната серия от експлозии, а на руското Министерство на отбраната — поредния случай, в който трябва да обяснява защо противовъздушната отбрана (ПВО) на страната изглежда способна да пази всичко освен онова, което наистина трябва да пази. Украински безпилотни летателни апарати (БПЛА) достигнаха авиобаза Енгелс-2 — един от най-важните възли на руската стратегическа авиация, откъдето месеци наред излитат бомбардировачите, нанасящи масирани удари по украински градове. Иронията, разбира се, се самообслужва.
Първите сигнали от местни жители се появиха рано през нощта — бръмчене на дронове над покривите, последвани от взривове. Губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин побърза да увери публиката, че пострадали няма, а щетите се ограничават до „гражданска инфраструктура“ — формулировка, която в руската официална реч отдавна изпълнява функцията на универсален омекотител за всичко, което не е удобно да се признае директно. Летище „Гагарин“ временно спря да приема и изпраща полети, а в Енгелс се появиха и проблеми с електрозахранването, след като беше засегната подстанция.
Кой всъщност владее небето над Енгелс?
Ако се вярва на руските версии, всички атакуващи дронове — между четири и пет на брой — са били свалени. Проблемът е, че дори това признание, направено с обичайната гордост, всъщност разказва доста неприятна история. Енгелс-2 се намира на около 600 километра по права линия от линията на фронта, а реалният маршрут на дроновете, отчитайки заобиколните траектории, вероятно е бил между 700 и 800 километра. С други думи, апаратите са летели с часове, преди изобщо да бъдат забелязани — и то не от радар, а най-вероятно на ухо, благодарение на будни местни жители, публикуващи видеа в социалните мрежи, докато военните все още се чудят откъде идва звукът.
Самият факт, че прехващането е станало точно над летището, а не на безопасно разстояние от него, поставя логичен въпрос: каква полза от противовъздушна отбрана, разположена около стратегически обект със стратегически бомбардировачи, заредени с до 100 тона гориво във всеки резервоар, ако свалянето на целите се случва буквално над тях? Всеки паднал отломък теоретично може да превърне паркирана бойна машина в огнен стълб. Съдейки по кадрите от място, точно това се и случи — записан е поне един ясен пряк удар, а вероятно и втори, придружен от видима експлозия на земята, след което към района потеглиха колони от пожарни и линейки.
Жилищен блок на два километра — случайност или системен проблем?
Освен по военния обект, атаката засегна и жилищен комплекс, разположен на около два километра от пистата — един от дроновете се вряза директно в горен етаж на многоетажна сграда. Кадри, разпространени от независими мониторингови канали, показват как апаратът, вместо да бъде свален навреме, е кръжал продължително над града, преди в крайна сметка да бъде поразен от средства за радиоелектронна борба точно над жилищните квартали. Резултатът — горящи домове на цивилни хора, докато военните се опитват да си свършат работата над главите им. Диктаторът Путин продължава да представя защитата на руското небе като приоритет на държавата, но снимките от Енгелс говорят по-скоро за импровизация, отколкото за система.
Атаката идва само осем дни след предишен удар по Саратовска област, при който имаше жертва — факт, който местните власти тогава признаха далеч по-неохотно, отколкото сега говорят за „временни неудобства“ с електрозахранването. Енгелс-2 не е случайна мишена: базата играе ключова роля в организирането на ударите с далекобойна авиация по украинска територия, а поредните ѝ горящи писти пращат ясен сигнал за уязвимостта на обекти, за които Кремъл дълго време твърдеше, че са напълно защитени.
Всяка подобна операция обаче носи и допълнителна функция — разузнавателна. Проверка на маршрутите, на реакцията на ПВО, на времето за реакция на разчетите — всичко това е ценна информация за евентуални бъдещи, значително по-мащабни удари. Ако тази нощ беше просто тест, следващият път Енгелс може да не се отърве само с дим над пистата.
