Докато Брюксел размахва санкционната тояга, Атина внимателно я прибира зад гърба си – да не би случайно да удари собствения ѝ корабен бизнес.
Европейският съюз отново се оказа в познатата ситуация – всички са „за“ по-строги санкции срещу Русия, докато не се окаже, че те засягат нечий национален икономически интерес. След тридневни преговори държавите членки не успяха да постигнат съгласие по 21-вия пакет санкции срещу Москва и отложиха решението с още една седмица.
Основната спирачка този път се оказа Гърция. Причината не е внезапен прилив на симпатии към Кремълската тирания, а съвсем земна – защитата на интересите на корабната компания Dynagas, собственост на гръцкия милиардер Георгиос Прокопиу.
Когато санкциите стигнат до банковата сметка
Според Financial Times гръцкият представител в ЕС е предупредил колегите си, че забраната европейски компании да транспортират руски втечнен природен газ за трети държави практически ще „унищожи“ Dynagas.
Компанията разполага с 27 LNG танкера, включително една трета от световния флот от ледоразбиващи газовози клас Arc7 – специално проектирани за работа в Арктика и за обслужване на руския проект „Ямал СПГ“. Именно тези кораби превозват втечнения руски газ през Северния ледовит океан.
Проблемът за Атина е прост. Такива специализирани съдове трудно могат да бъдат пренасочени към други маршрути. Ако санкциите бъдат приети, собствениците им ще трябва или да ги държат неизползваеми, или да ги продадат на компании извън западния свят. А подобен сценарий трудно се вписва в представите за защита на националния бизнес.
Защо принципите често потъват по-бързо от танкерите?
Данните показват защо гръцките корабособственици не горят от ентусиазъм. Само от началото на 2025 г. Dynagas е превозила над 10 милиона тона руски втечнен газ със своите кораби.
Още по-впечатляваща е другата компания на Прокопиу – Dynacom, която превозва руски петрол. Според изчисленията тя е реализирала приходи от поне 915 милиона долара за последните три години – повече от всяка друга гръцка корабна компания.
Формално всичко изглежда изрядно. Компанията твърди, че превозва руски петрол единствено при сделки, които спазват западния ценови таван. На практика обаче именно тези превози продължават да осигуряват жизненоважни приходи за руската петролна индустрия и да финансират виойната на бункерния злодей.
ЕС отново се сблъска с любимия си противник – собствените си интереси
Освен спора за руския LNG, дипломатите решиха временно да замразят и механизма за актуализиране на ценовия таван върху руския петрол. Ако той беше коригиран автоматично според пазарните цени, след поскъпването на петрола заради напрежението между САЩ и Иран Русия щеше да получи възможност да продава на по-висока цена.
Следващият кръг от преговори е насрочен за 22 юли.
Случаят за пореден път показва една стара европейска закономерност. Докато санкциите засягат чужди компании, всички говорят за единство и твърдост. Но когато започнат да засягат собствените милиардери, внезапно се оказва, че всяка държава открива „особени национални обстоятелства“. И както често се случва в ЕС, най-бавно потъват именно корабите, натоварени с чужд газ и собствен интерес.
