В нощта на 18 юли украински безпилотни апарати удариха два от най-големите логистични комплекси на руския маркетплейс Wildberries — в град Котовск, Тамбовска област, и в Електростал, Московска област. Складът в Електростал, чиято площ надхвърля 360 000 квадратни метра, е един от най-големите разпределителни центрове в цяла Русия и обслужва столицата и голяма част от Централна Русия. При атаката в Котовск загинаха седем души от нощната смяна, а 25 са пострадали. В Електростал ранените са 24. Ударен е и петролен склад в Ногинск, Московска област. Компанията RWB, собственик на Wildberries и Russ, потвърди атаките и изрази съболезнования към близките на загиналите.
Загубата на човешки живот е тежка и не подлежи на сарказъм. Онова, което следва обаче — икономическите и политическите последици за режима на диктатора Владимир Путин — е достатъчно показателно, за да заслужи по-остър тон.
Защо склад за онлайн пазаруване е по-опасен за Кремъл от горяща рафинерия
От месеци украинските удари се съсредоточаваха предимно върху нефтопреработвателните заводи на Русия — логична цел, тъй като добивът и износът на нефт формират гръбнака на руската икономика. Но Wildberries не е обикновен онлайн магазин с дрехи и козметика. Той е логистичната артерия, през която текат парите и стоките на десетки хиляди малки и средни руски предприятия — от кафенета и автосервизи до салони за красота. Именно дребният бизнес, а не Путин и не високите цени на петрола, удържа руската икономика от срив след първите вълни санкции през 2022 година, като бързо намери начини за паралелен внос и продължи да плаща данъци. Логистичната основа на цялото това оцеляване бяха именно тези гигантски сортировъчни центрове.
Според журналиста Иван Яковина, чийто коментар послужи за база на този анализ, щетите от удара по склада в Електростал могат да достигнат милиарди, дори десетки милиарди долари — суми, несравними с щетите от единичен удар по рафинерия, защото стоката, която изгоря там, е далеч по-скъпа от суровия петрол. Тезата остава лично мнение на автора и все още не е потвърдена от независим одит на щетите, но избраната цел трудно може да се нарече случайна.
Всеруски военен магазин: как маркетплейсът хранеше фронта
Wildberries отдавна е нещо повече от място за пазаруване. През платформата руски продавачи предлагат бронежилети, шлемове, тактически радиостанции, оптични влакна за управление на FPV дронове, защитени от средствата за радиоелектронна борба, термовизори, маскировъчни мрежи и генератори. С други думи — точно онова, което руската армия не осигурява на мобилизираните си войници, принудени сами да си купуват екипировка. Освен това през маркетплейса циркулират хиляди артикули с пропагандна символика, свързана с агресията срещу Украйна. Украински анализатори вече определиха тези складове като напълно законна военна цел според международното хуманитарно право, тъй като де факто са превърнати в логистични хъбове за снабдяване на окупационната армия.
Колко склада трябва да изгорят, преди руснакът да прогледне?
Пропагандната машина на диктатора вече подготвя обичайния сценарий — вината ще падне единствено върху Украйна. Но празният стомах води до учудващо бистър порив на разсъдък. Когато милиони дребни търговци останат без стока, без пари и без препитание, обяснението, че „войната е виновна“, става все по-трудно за преглъщане, защото войната има конкретен автор и той не бърза да я приключи. Ако есента донесе и по-високи цени на храните заради недостиг на гориво, комбинирани с евентуални прекъсвания на тока и парното, картината на руската вътрешна стабилност може да заприлича на нещо доста по-крехко от образа, поддържан от държавната телевизия.
Складовете на маркетплейса Ozon, конкурент на Wildberries със сходна логистична мрежа, засега стоят непокътнати. Съдейки по логиката на досегашните удари, това по-скоро изглежда въпрос на време, отколкото на избор.
Мимолетна ирония в края
Русия първа започна да удря големите логистични терминали на украинската компания „Нова поща“ — атаки, за които киевската страна помни добре. Кръгът, изглежда, се затваря по начин, който диктаторът трудно би могъл да представи като победа пред собствената пропаганда.
