Американската военна кампания срещу Иран навлиза в нов етап, в който целта вече не е само унищожаването на военни обекти, а постепенното парализиране на логистиката на режима. След серия от удари по транспортната инфраструктура стратегическото пристанище Бандар Абас – икономическото сърце на Иран и основната му военноморска база – се оказва почти откъснато от останалата част на страната.
Според The Telegraph, американските удари са разрушили ключови мостове, железопътни линии и транспортни възли, които свързват града с вътрешността на Иран. Именно през Бандар Абас преминава приблизително половината от външната търговия на страната, а пристанище Шахид Раджаи обработва около 85% от контейнерните превози и близо 70% от транзитната търговия.
На практика това означава, че всяко сериозно прекъсване на работата на пристанището се превръща в удар по цялата иранска икономика. През него влизат промишлено оборудване, строителни материали, хранителни продукти, селскостопански суровини и потребителски стоки, а също така преминават големи количества стомана, торове и петролни продукти.
Още по-голямо е военното значение на града. Именно тук се намира основната база на иранските Военноморски сили, които осигуряват присъствието на Техеран в Ормузкия проток – една от най-важните морски артерии за световния петролен пазар.
Бившият служител на Пентагона и експерт по Близкия изток Майкъл Рубин смята, че във Вашингтон все повече се налага убеждението, че именно блокирането на Бандар Абас е най-бързият начин да бъде прекратена способността на Иран да оказва натиск върху корабоплаването в Ормузкия проток. По думите му градът е мястото, което „поддържа живота в Иран“.
Самите ирански власти потвърждават сериозните щети. Железопътният възел на Бандар Абас е повреден, а няколко стратегически моста по основните транспортни маршрути са разрушени или тежко повредени. Това сериозно затруднява придвижването както на граждански товари, така и на военна техника.
Допълнително напрежение създават пораженията върху южната електроенергийна система. Държавната компания Tavanir призна, че електропреносната мрежа е пострадала сериозно и аварийните екипи работят денонощно по възстановяването ѝ. Това подсказва, че американските удари постепенно обхващат и критичната инфраструктура, без която функционирането на пристанището става все по-трудно.
Стратегията изглежда ясна – вместо скъпа сухопътна операция, Вашингтон се стреми да задуши икономическите и военните възможности на режима чрез системно унищожаване на инфраструктурата, която поддържа неговата логистика.
Ако тази кампания продължи със същото темпо, Техеран може да се окаже изправен не само пред военни загуби, но и пред сериозна икономическа криза, която ще затрудни снабдяването както на армията, така и на цивилното население.
Има една стара военна истина – не е нужно да събориш крепостта, ако можеш да прекъснеш пътя към нея.
Десетилетия наред иранските аятоласи заплашваха света, че могат да затворят Ормузкия проток. Сега се оказва, че няколко разрушени моста могат да затворят самия Иран.
Когато икономиката ти зависи от едно пристанище, а противникът започне методично да изключва пътищата към него, става ясно, че географията невинаги е подарък. Понякога е ахилесовата пета.
