Дроновете над Русия: Мащабна атака и традиционни оправдания
На 4 април 2025 г. нощта се превърна в поредния епизод от войната, когато Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) нанесоха удар с безпилотни летателни апарати (БПЛА) по дълбоките тилове на Русия. Според руското Министерство на отбраната, атаката е обхванала 10 региона, като са използвани общо 107 дрона. Ведомството на Андрей Белоусов, както обикновено, побърза да обяви, че всички БПЛА са били „прехванати и унищожени“. Конкретно, 34 дрона са свалени над Курска област, 30 над Орловска, 18 над Липецка, седем над Калужка, четири над Ростовска, три над Тамбовска, два над Брянска и по един над Тулска и Воронежка област. Освен това три дрона са унищожени над Московския регион, а четири – над Азовско море.
Мащабът на атаката е впечатляващ, като дори руската преса отбелязва с ирония „традиционността“ на тези твърдения за пълен успех. Но реалността често разказва друга история – противовъздушната отбрана може и да сваля дронове, но последствията от падналите отломки са съвсем различен проблем. В миналото сме виждали как руските сили „успешно прехващат“ цели с помощта на кораби, нефтобази и дори цели заводи за преработка на петрол. Това поражда въпроса: наистина ли е толкова важно да се свали всичко „начисто“, когато цената е толкова висока? Може би един ден ще видим и Кремъл да се включи в тази „отбрана“.
Путинист и чучхеист: Съюзници или недоразумение?
Докато дроновете гърмят над Русия, Владимир Путин се оказва разкъсан между две наложителни задачи. От една страна, той трябва да изпълнява договора с Китай, доставяйки ресурси на „товарищ Си“, а от друга – спешно се нуждае от пушечно месо за фронта, при това с по-добро качество от това, което вече изпраща на щурм. И тук на помощ идва Ким Чен Ун, който предоставя млади и здрави севернокорейски пехотинци – макар и не особено високи на ръст.
Тези бойци имат своите предимства: заложници сред роднините им гарантират, че няма да избягат, а дори и да опитат, трудно биха се представили за местни – например за чеченци. Освен това не говорят местните езици и дори не могат да кажат „аз съм болен“ на църковнославянски. Но именно тук започват проблемите, свързани с филологията – или по-скоро с липсата ѝ.
Наскоро в един от приграничните с Украйна региони (конкретното място остава неразкрито по желание на източниците) избухна конфликт между руски и севернокорейски войници. Група бойци от КНДР била изпратена да подпомогне руските части, но езиковата бариера довела до недоразумение. „Корейците нещо си бърбореха на своя език, а нашите решиха, че ги псуват. Опитаха се да ги научат на обноски, но нещата ескалираха и корейците откриха огън“, разказва източник от руското Министерство на отбраната. Резултатът? Девет севернокорейски и трима руски войници са мъртви, включително един офицер, а петима са задържани за разследване.
Този инцидент е само един от многото, породени от езиковите бариери. Руските войници очакват севернокорейците да научат руски, но защо те да го правят, след като са там само за да изпълняват заповеди? От друга страна, руските офицери не проявяват интерес към изучаването на корейски – „Защо да уча език, когато защитавам Русия?“, пита един от заместниците на Белоусов. Той дори се обърнал към министъра с молба да реши проблема, но едва ли Андрей Ремович ще изостави молитвите си към Света Матрона, за да се заеме с това.
Интересно е да се отбележи, че в руските университети вече замениха европейските езици с китайски без никакви протести, но когато става дума за корейски – ситуацията е различна. Китайски войски няма на фронта, а севернокорейските са реалност. Тогава защо едното е приоритет, а другото – не? Отговорът е прост: руските командири искат да бъдат разбирани от подчинените си с всички нюанси и контексти, докато от корейците се очаква само сляпо изпълнение.
Философия на абсурда
Войната разкрива не само военни, но и философски измерения. Единадесет жертви от приятелски огън може да не са много в мащабите на конфликта, но фактът, че те са резултат от собствените им недоразумения, е показателен. ВСУ не са похарчили нито куршум, нито време, за да постигнат този резултат. А междувременно езиковите и културни пропасти продължават да раждат абсурдни ситуации.
Дали решението е в повече филология – изучаване на езици и взаимно разбиране? Или пък в по-малко философия – спиране на безсмислените опити да се оправдае хаосът? Засега оставаме с ироничното пожелание към руските сили: „Прехващайте на здраве, дори с Кремъл“. А приключенията на „чучхеистите“ в руските тилове със сигурност ще продължат да ни изненадват.
Автор: Антиколорадос
Превод със съкращения: Георги Борисов
