Администрацията на американския президент Доналд Тръмп обмисля провеждането на военна операция в западноафриканската държава Мали срещу терористичната групировка „Джамаат Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин“ (JNIM), позната още като „Ал Кайда в Сахел“. Информацията, която изтича от действащи и бивши американски служители, беше публикувана от The Washington Post и добавя нов, осми по ред театър на военни действия към списъка на страните, засегнати от удари по времето на втория мандат на Тръмп. Преди Мали в списъка вече фигурират Йемен, Сомалия, Сирия, Иран, Ирак, Нигерия и Венецуела — доста скромен резултат за президент, който встъпи в длъжност с обещанието да прекрати „безкрайните войни“ на Америка.
Кой тика Вашингтон към нова намеса?
Сред висшите служители на администрацията няма единодушие по въпроса. Основен привърженик на силовия вариант е старшият директор по въпросите на борбата с тероризма в Съвета за национална сигурност Себастиан Горка, докато други представители на изпълнителната власт призовават за предпазливост. Официалният Белия дом засега отказва да коментира конкретни планове за военна операция, но определя тероризма в Сахел — обширния полупустинен пояс южно от Сахара — като проблем с многонационален обхват, който изисква регионално и трансатлантическо сътрудничество.
Поводът за ускоряване на дебата е недвусмислен: на 18 юли колона на малийската армия, движеща се от Анефис, попадна в засада и беше унищожена близо до Табанкорт в северния регион Гао. При нападението, за което съвместна отговорност поеха JNIM и туарегската сепаратистка коалиция „Фронт за освобождение на Азавад“, загинаха най-малко 50 войници, част от които са руски наемници от т.нар. Африкански корпус. Съвместната операция на две групировки с исторически различни цели — джихадистка от една страна и сепаратистка от друга — показва, че въстаническите сили в Мали вече действат синхронизирано срещу управляващата хунта и нейните московски покровители.
Диктаторът Путин губи поредния си африкански актив
Малийската хунта, начело с Асими Гоита, дойде на власт чрез поредица от преврати през 2020 и 2021 година, скъса връзките със Запада и Франция и се обърна за помощ в сферата на „сигурността“ към Русия. Резултатът беше разполагането на т.нар. Африкански корпус — формирование на руското министерство на отбраната, изградено на базата на наемници от уж разформированата „частна“ военна компания „Вагнер“. Съюзът с Кремъл, представян от малийските власти като гаранция за стабилност, се оказа поредната илюзия за държава, изтощена от джихадистко насилие.
През тази година терористичната групировка изтласка руските военни от няколко ключови града. През април въстаниците — туареги от „Фронта за освобождение на Азавад“ и джихадисти от JNIM — предприеха координирана атака срещу столицата Бамако и градовете Севаре, Гао, Кати и Кидал, като се опитаха да превземат дори президентския дворец. При нападенията беше убит министърът на отбраната Садио Камара, а руските наемници бяха принудени да избягат от Кидал — символичния „неофициален“ център на туарегите, превзет с руска подкрепа още през 2023 година. По-късно въстаниците принудиха малийската армия и оцелелите от Африканския корпус да предадат без бой и военната база Тесалит близо до границата с Алжир. Не е ли показателно, че единственият видим резултат от близо тригодишното руско присъствие в Сахел е поредица от отстъпления, предадени бази и загинали наемници?
Представител на администрацията на Тръмп не пропусна да отбележи, че Москва демонстрира своята неефективност като партньор на Мали в борбата с тероризма, и изрази надежда, че и други африкански държави ще си вземат бележка от провалните резултати на Русия в тази област. Иронията е трудна за подминаване — режим, който представя себе си като алтернатива на западната сигурност, се оказва неспособен да опази дори собствените си наемници от засади в полупустинята.
Рискът от сблъсък между Вашингтон и Москва
Всяка потенциална американска военна операция в Мали крие риск от пряк сблъсък с руски терористи, присъстващи на терена като съюзник на хунтата. Затова, по данни на The Washington Post, Вашингтон и Москва биха имали нужда от механизъм за координация и избягване на инциденти, подобен на прилагания по време на войната в Сирия. В която Тръмп буквално заличи първата версия на Вагнер, но това е вече „забравено“. Ситуацията се усложнява допълнително от присъствието на конкурентна терористична групировка — свързаният с „Ислямска държава“ клон ИД-Сахел, който укрепва позиции по границата на Мали с Нигер и вече държи в плен отвлечен американски мисионер.
Дали американска военна намеса ще донесе резултат там, където руските наемници се провалиха, засега не е ясно. Ясно е обаче, че Мали — държава с близо 25 милиона жители — се превръща в поредната арена, където диктаторският модел за „сигурност“ на Кремъл се сблъсква с реалността на терена и губи.
