Финансовите пазари обичат да се представят като едва ли не всевиждащи оракули – отразяват не настоящето, а бъдещето. Те „оценяват очакванията“, „презират несигурността“ и „вграждат информацията в цените“, както гласят старите борсови мантри. Но ако ги погледнем без розовите очила на теориите, те често се държат по-близко до стадото емоционални търговци на софийска автокъща, отколкото до хладнокръвен аналитичен мозък на изкуствен интелект.
Да вземем последната порция икономическа реалност – митата, обявени от администрацията на Тръмп. Новината не беше изненада. От повече от месец се говореше за това. Заглавията го повтаряха, анализаторите го дъвчеха, а пазарът? Стоически, като швейцарски банкер с каменно лице – никаква реакция. Аплодисменти за stoic finance, може би?
Но после, вчера и днес, дойде шокът. Или по-точно – паниката. Рязък спад, огромни обеми, загуби, каквито не сме виждали от години. Изведнъж всички „вече знаеха“, но сега вече наистина го почувстваха. Защото, очевидно, пазарите не реагират на знанието. Реагират на емоцията от знанието. Или, по-точно – на страха.
Може би това е истината за пазарите: те не предвиждат бъдещето, а реагират на емоционалната му реализация. Докато една заплаха е абстрактна – те я пренебрегват. Когато стане плът и започне да убива маржове, да трие прогнози и да плаши портфейл мениджъри – тогава я осмислят. Или по-точно – осъзнават я като реалност, която изведнъж започва да боли.
Така че следващия път, когато някой ви каже, че пазарът „оценява очакванията“, попитайте го: кои точно очаквания? Тези, които вече са се сбъднали?
Тръмп налага мащабни вносни мита: Какво означава това за света?
Доналд Тръмп продължава да изпълнява предизборните си обещания. Онзи ден, той тържествено обяви и подписа въвеждането на вносни мита, които САЩ разпростряха върху почти целия свят. Цифрите са впечатляващи: базова тарифа от 10%, като някои от ключовите търговски партньори на Америка ще бъдат засегнати с такси над 30%, а в някои случаи и повече. Например, Лесото ще плаща допълнителни 50%. Експертите бързо установиха, че най-високите ставки са наложени на страни, с които САЩ имат най-голям търговски дефицит – тези, които продават на САЩ много повече, отколкото внасят от тях. Формулата е проста: търговският дефицит се дели на оборота. Но какво точно се случва и какви могат да бъдат последствията? Безпрецедентният характер на този ход означава, че нямаме ясна историческа справка, на която да се опрем.
Важно е да отбележим, че решението на Тръмп може изобщо да не бъде изпълнено – това винаги е възможност. Но ако се случи, ще настъпи нова ера не само за американската, но и за глобалната икономика. С БВП от 27 трилиона долара, САЩ представляват една четвърт от световната икономика. Няма сценарий, в който сериозни сътресения в САЩ да не се отразят върху целия свят. Сред ключовите търговски партньори на Америка – Мексико, Канада и Китай – изпъкват с огромен превес, но ако говорим за общ оборот на икономически съюзи, Европейският съюз е на върха. Именно тези страни ще понесат основния удар от тарифите.
През 2023 г. Канада изнесе стоки за 400 милиарда долара към САЩ, което представлява 70% от общия й износ. Търговията между САЩ и Канада ще бъде засегната незабавно и най-драматично. Икономиките на двете страни са толкова интегрирани, че един автомобил в производство може да преминава границата няколко пъти, а части от една и съща фабрика често са разположени от двете й страни. Въвеждането на тарифите ще доведе до бърз скок в разходите, съкращения на работни места и производство, както и до спираловидно нарастване на цените на крайните продукти. Но освен потенциалния колапс на цели индустрии в други държави, САЩ ще нанесат удар и на собствената си икономика, особено върху инфлацията и пазара на труда. Това е само най-очевидният първоначален ефект.
Съвременната глобална икономика е революционизирала живота ни. Вземете за пример автомобилната индустрия. Преди век фрази като „автомобили, произведени в САЩ“ или „френски автомобили“ имаха ясна логика – един Ford се произвеждаше изцяло в заводите на Хенри Форд, от тапицерията до последния бутален цилиндър. Днес обаче всички карат почти еднакви автомобили, а произходът им е въпрос на предпочитания и маркетинг. Един американски Chevrolet може да включва корейска основа, японски двигател, френска скоростна кутия, италиански дизайн, китайска електроника и испанска кожена тапицерия, сглобени в Бразилия. Разграничаването между внос и износ става все по-трудно. Ако части за автомобил пътуват до Канада, за да бъдат сглобени там, това вносен автомобил ли е? Ще плаща ли американският потребител повече на канадския работник, боядисал колата, или на американския, сглобил двигателя?
Друг пример е iPhone. Физически този продукт няма нищо общо със САЩ – сглобен е в Китай от тайвански, японски и корейски компоненти, направени от африкански суровини. Но по-голямата част от добавената му стойност идва от Купертино, Калифорния – от американски дизайнери, инженери и IT специалисти. Купувайки iPhone, американският потребител плаща предимно на сънародниците си, а не на китайския работник на поточната линия. Това е ключовото различие между днешния свят и този отпреди век.
Да разгледаме американската компания Mars Inc., производител на сладкарски изделия, която наема поне 50 000 американци. За производството си Mars разчита на внос на какаови зърна от Кот д’Ивоар – най-големият световен производител на какао. САЩ изнасят стоки за 867 милиона долара към тази африканска държава, но внасят за над 1 милиард, 80% от което е какао. Търговският дефицит с Кот д’Ивоар е точно от типа, който Тръмп иска да премахне. Наложените 21% тарифи върху какаото ще помогнат ли на Mars? Ще увеличат ли заплатите на американските служители? Или ще повишат цените за потребителите и ще принудят компанията да изнесе производството си в чужбина, за да остане конкурентна спрямо европейски гиганти като Nestlé, които не плащат подобни такси?
Глобална рецесия на хоризонта?
Идеята, че по-скъпите вериги на производство могат да донесат полза – чрез създаване на работни места, борба с инфлацията или икономически растеж – е трудна за приемане. Ако САЩ ограничат вноса от Китай на двигателно масло, бои, пластмасови чаши или обувки, Китай ще намали производството си, което ще намали търсенето на нефт и газ. Това ще доведе до спад в глобалната търговия, производство, търсене и приходи, както и до съкращения на работни места. За Русия това би означавало рязък спад в цените на петрола. Светът вече видя подобни сътресения по време на пандемията от COVID-19, когато прекъснатите вериги на доставки доведоха до криза. Сега обаче става въпрос за целенасочена политика, която може да предизвика нова глобална рецесия, подобна на тази от 2008 г. или 2020 г.
Какво предстои?
Американският фондов пазар осъзнава рисковете от тази политика, но всичко зависи от това доколко администрацията на Тръмп ще я реализира. Досега подобни мерки често са били обявявани, отменяни или коригирани. Настоящото решение звучи твърде общо: „Ще наложим тарифи на всички и всичко“. Мащабът на потенциалните щети за световната икономика ще стане ясен едва след изпълнението му. Исторически прецедент почти липсва – последният подобен опит е от времето на Голямата депресия през 30-те години, когато глобалната търговия е била далеч по-малка част от световния БВП (15% спрямо над 60% днес). Ясно е едно: всички ще бъдем по-зле. Въпросът е колко зле ще стане. Следете Facebook страницата ни за актуализации!
