Според министъра на финансите Скот Бесент новата тарифна политика е първата стъпка към „пребалансиране“ на американската икономика и нейното международно пренастройване. Казано просто, САЩ обръщат икономиката си с главата надолу, за да прекроят глобалната търговска система – същата, която те помогнаха да се създаде преди десетилетия. Днес ще разгледаме по-детайлно сложностите на глобалната търговска система, мотивите зад инвестициите на САЩ в нея и причините, поради които администрацията на Тръмп иска да я преосмисли.
Глобалният свят и разделението на труда
Изминаха почти три десетилетия, откакто светът премина към глобално разделение на труда. Няма човешка цивилизация извън това разделение и специализацията на ролите. Цивилизацията ни се върти около обмена на стоки и услуги денонощно. Всъщност станахме цивилизация, когато разбрахме как да преобразуваме един вид труд в друг. Един ИТ специалист не трябва да знае как се отглеждат моркови или как се пече хляб – той може да ги купи от магазина. От друга страна, фермерът и пекарят не трябва да разбират как работят техните устройства – просто отварят браузър и намират отговорите си. Невидимите ИТ „магьосници“ вече са решили всичко вместо тях.
Специализацията на ролите ни позволява да постигаме неща, които иначе биха били невъзможни. Учените, занимаващи се с ракетни науки, могат да проектират изкуствени спътници, без да ловят бизони. Но ако този учен бъде изпратен в най-богатата дива природа, където предците му биха процъфтявали, той би загинал – не може да различи ядливо растение от отровно, да запали огън или да улови дори най-бавния вомбат.
Глобалното разделение на труда следва същия принцип. Оказва се, че когато хората правят това, в което са добри, това е изключително ефикасен и печеливш начин да организираме реалността. Няма нужда всеки да си осигурява всичко сам. Няма смисъл да отглеждате банани, освен ако не са характерни за вашия климат. Ако страната ви разполага с отлична образователна система, която произвежда талантливи инженери, техните продукти могат да бъдат изнесени за страна, богата на банани. Или пък, ако вашата страна е известна с невероятни морски пейзажи, умерен климат и архитектура като от пощенска картичка, строителството на нефтохимически завод или стоманолеярна би било лоша идея. Да, ще имате собствени релси и пластмасови чаши, но туристите едва ли ще се впечатлят от замърсен въздух и скариди с мирис на ацетон.
Всяка държава има конкурентно предимство – географско, културно, социално или институционално. Една страна може да е идеално разположена като транзитна зона, друга да има високообразовани хора, трета да прибира три реколти годишно или да разполага с огромна работна сила. Някои се гордеят с красиви пейзажи или великолепна архитектура, други – с дълбоко вкоренена научна традиция или стабилна правна система, която привлича банкови сметки и съдебни дела. Успехът идва, когато всяка държава използва силните си страни, вместо да пилеe ресурси в нещо, в което не е добра.
Глобалното разделение на труда донесе същите взаимни ползи, каквито местното разделение носеше в миналото. Всяка страна може да успее, точно както всеки индивид. Съвременното общество побира дори хора като Шелдън Купър – практически неспособни, но блестящи в своята област. Те могат да преследват професионалните си цели, дори когато става дума за привидно непрактични теми като произхода на Вселената. В предишни епохи те не биха оцелели, но днес обществото се възползва от техните необичайни умения.
Същото важи и за света. Региони, които преди символизираха само недостиг и бедност, с лош климат и оскъдни ресурси, изведнъж получиха шанс да бъдат полезни. Например, чрез промени в законодателството и данъчните системи те привлякоха корпорации да откриват седалища там. Ирландия, исторически бедна страна, надмина по БВП на глава от населението всяка петрокрация. Този свят позволява на всеки да прави това, в което е най-добър, създавайки потребителски рай, пълен с айфони и автомобили. Хората край Полярния кръг могат да ядат свежи ананаси през зимата, а посетителите на московски ресторанти – сочни скариди.
Но има и страничен ефект – силна взаимозависимост. Ако глобализацията е оставила страната ви, например САЩ, без производствена индустрия, вие водите в иновациите и технологиите, но те се материализират в заводи в Индия и Китай. Какво става, ако започнете война с Китай? Ще бъдете в неизгодна позиция. Пандемията от COVID показа същото – САЩ произвеждаха маски за еднократна употреба, но не и металните скоби за нос, които идваха само от Китай. Или пък, макар да проектират нови микрочипове – ключови за съвременното въоръжение – САЩ или не ги произвеждат в достатъчно количество, или изобщо не ги правят. Ако изключите „врага“ от производствените си вериги, ще се окажете с каменни копия, защото металните върхове изискват индустрия, която се е преместила в страни с евтина работна ръка.
Идеята на Тръмп за икономически суверенитет
Екипът на Тръмп твърди, че глобалният свят е направил всички по-богати, но ако някое правителство реши да започне война, дори присъствието на седалища на големи корпорации няма да спаси САЩ от безпомощност. Загубата на местната производствена индустрия и липсата на самостоятелна икономика означават загуба на суверенитет. Според тях, ако САЩ са интелектуален и технологичен център за Китай, а Китай е производствен център за САЩ, тези, които правят нещата, винаги ще надделеят над тези, които ги измислят.
Тази взаимозависимост обаче има и друга страна – тя предпазва света от глобални войни вече 80 години. Ако една страна проектира танк, друга добива желязо, трета произвежда стомана, а четвърта сглобява корпуса, воюването става сложно. Но екипът на Тръмп вижда това като заплаха, която трябва да бъде елиминирана на всяка цена. Настоящите им политики са насочени към възвръщане на икономическия суверенитет на Америка.
Търговските споразумения и Бретън Уудс
След Втората световна война САЩ инициираха създаването на правила, за да предотвратят нови глобални конфликти. Това доведе до ООН, НАТО и системата на Бретън Уудс през 1944 г. Присъединяването към нея означаваше три неща: обвързване на националната валута с долара (който беше обвързан със златото), военна защита от САЩ и подкрепа за конкурентоспособността на производствените индустрии на съюзниците. САЩ отвориха пазарите си за тях, което ги направи икономически зависими, но и силни.
В замяна доларът стана световна резервна валута, което позволи на САЩ да харчат повече, отколкото изкарват, без да изпадат в криза. Но с времето златният стандарт стана проблем – икономиката растеше, но златото не можеше да я настигне. През 1971 г. САЩ спряха обмена на долари за злато, а през 80-те години, заедно със съюзниците си, преработиха правилата, раждайки неолибералния световен ред.
Неолибералният ред намали тарифите, премахна инвестиционните бариери и направи валутните курсове гъвкави. Доларът остана резервна валута заради удобството и надеждността си, а Световната търговска организация (СТО) улесни свободната търговия. Това беше изгодно за много страни – спазвай правилата и получаваш достъп до американските пазари и сигурна финансова система. САЩ също спечелиха – силният долар ги направи по-богати и поддържаше огромна армия. Но производството стана твърде скъпо и се изнесе в страни като Китай.
За неолибералите това беше победа – инвеститорите печелеха, потребителите получаваха евтини стоки, а глобалната икономика растеше. Но работниците в САЩ загубиха работните си места, а армията – независимостта си. Когато Тръмп дойде на власт през 2016 г., той започна търговска война с Китай чрез тарифи. Това не възроди американската индустрия, нито пък навреди сериозно на Китай, който заобиколи тарифите чрез Виетнам и Мексико.
Дилемата: долар или индустрия?
Днес изглежда, че САЩ не могат едновременно да запазят долара като резервна валута и да имат силна индустрия. Икономическият съветник на Тръмп, Стивън Миран, предлага план за постигане на двете. Новите тарифи, налагани на всички – приятели и врагове – са част от стратегия за създаване на пространство за преговори. САЩ биха могли да намалят тарифите и да предложат защита в замяна на валутни отстъпки. Ако успее, това може да реши дилемата, но ще засегне много страни.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
