Русия продължава мащабната си операция по почистване в Керченския проток на Черно море след разлив на нефт от два танкера, повредени от буря през декември миналата година. Според Министерството на извънредните ситуации на страната усилията са в разгара си, а екологичните последици са определени като една от най-тежките катастрофи в Русия през 21-ви век.
Разливът, който разтърси региона
Инцидентът, при който изтекоха най-малко 3700 тона мазут, се случи в средата на декември. Керченският проток, свързващ Азовско море с Черно море и разделящ анексирания от Русия Крим от континенталната част, е жизненоважен маршрут за световния корабен трафик. От 2014 г., когато Москва завзе полуострова, той е и гореща точка в конфликта с Украйна. Бурята, ударила двата танкера, превърна този стратегически район в зона на екологична криза.
До момента са почистени над 418,7 км брегова линия, а повече от 154 300 тона замърсен пясък и почва са отстранени, съобщават властите. Според руския екологичен надзор Роспотребнадзор операцията е струвала около 913 милиона евро – сума, която подчертава мащаба на бедствието. Президентът Владимир Путин нарече разлива „екологична катастрофа“, а ученият Виктор Данилов-Данилян го определи пред руски медии като „една от най-лошите екологични трагедии“ в новото хилядолетие.
Гласът на Украйна
От другата страна на конфликта Михаил Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, нарече инцидента „мащабна екологична катастрофа“ и призова за нови санкции срещу руските танкери. Това отразява не само загрижеността за околната среда, но и продължаващото напрежение между двете държави.
Докато почистването продължава, въпросите остават: ще успее ли Русия да ограничи щетите, или Черно море ще носи белезите на тази катастрофа години напред? Едно е сигурно – Керченският проток, някога просто търговски път, сега е символ на крехкостта на природата в сянката на човешките конфликти.
