Американската дипломация предприе ново настъпление с амбициозната цел в рамките на 100 дни да осигури прекратяване на военните действия между Русия и Украйна. Въпреки че този подход изглежда обнадеждаващ, методите, които Вашингтон избра, пораждат сериозни въпроси относно ефективността му. От самото начало САЩ се опитаха да договорят мир чрез дипломатически средства, като предложат на Владимир Путин изгодни условия в замяна на прекратяване на войната. Това обаче игнорира основните мотиви и дълбоките лични амбиции на руския лидер.
Психологическият профил на Путин и неговите цели
Руският президент е движен от силното желание да възстанови загубеното влияние на СССР, което той възприема като лична травма от младостта си. Путин не гледа на конфликта с Украйна просто като на геополитически сблъсък – той го вижда като средство за реванш срещу Запада. Този мироглед прави опитите за преговори с него изключително трудни, тъй като самото му съществуване в политическата арена е зависимо от непрекъснато противопоставяне на Запада.
Американският подход: от наивност към прагматизъм
Американската външна политика традиционно се характеризира с наивност в началните си етапи, като често се основава на допускането, че другите лидери действат с рационални и доброжелателни намерения. Това е довело до исторически провали, като атаките на Пърл Харбър и 11 септември. Въпреки това, когато Америка осъзнае грешката си, тя има капацитета да реагира радикално и ефективно, както е било в случай на Втората световна война и войната срещу тероризма.
Новият министър на отбраната на САЩ, Пийт Хегсет, е олицетворение на този традиционен американски подход. Той изнесе твърда реч по време на заседание на НАТО, в която заяви, че САЩ няма да изпращат войски в Украйна и че европейските съюзници трябва да поемат по-голяма част от разходите за отбрана. Това изявление разтърси европейските лидери и даде грешен сигнал на Русия, че Америка може би е готова да се оттегли от конфликта.
Обратният завой на американската политика
След острите реакции от страна на съюзниците, Белият дом направи бърз завой в позицията си. Ден след изявлението на Пийт Хегсет, водещи фигури от американската администрация, включително генерал Кит Келог, заявиха, че САЩ няма да признаят анексията на украински територии и че Путин ще трябва да води преговори директно със Зеленски, а не с Тръмп. Това бе изключително разочароващо за Кремъл, който се надяваше на сделка само с Вашингтон.
Политически игри и международни маневри
След телефонния разговор между Тръмп и Путин, руската пропагандна машина ликуваше, тълкувайки събитието като дипломатическа победа на Москва. В действителност обаче, американците използваха ситуацията, за да уловят Путин в дипломатически капан. Те го убедиха да се ангажира в преговори, но след това промениха условията, като настояха за участие на Украйна. Това означаваше, че Кремъл не може лесно да излезе от процеса, без да загуби позициите си.
Възможни сценарии
Американската стратегия включва няколко потенциални мерки за натиск върху Русия, ако тя не се съгласи на примирие. Сред тях са:
- Въвеждане на нови санкции срещу руската икономика;
- Разполагане на американски мироопазващи сили в Украйна;
- Затваряне на датските и турските проливи за руски петролни танкери;
- Предоставяне на Украйна на далекобойни ракети и модерни бойни самолети.
Всички тези стъпки могат сериозно да навредят на руската икономика и военни възможности, което прави вероятността за примирие все по-голяма.
Дипломатическата игра между САЩ, Русия и Украйна продължава да се развива, като всеки от участниците се опитва да максимизира своите ползи. Американската стратегия еволюира от наивен подход към по-прагматична и агресивна политика, която може да принуди Русия да се съгласи на мирни преговори. В същото време, вътрешните икономически и военни предизвикателства пред Кремъл го поставят в уязвима позиция. Бъдещето на конфликта ще зависи от това дали Путин ще успее да излезе от капана, в който сам се постави, или ще бъде принуден да направи отстъпки, за да спаси режима си.
