На Мюнхенската конференция по сигурността президентът на Украйна Владимир Зеленски отново повдигна въпроса за създаването на въоръжени сили на Европа. Въпреки това, тази идея беше бързо отхвърлена от външния министър на Полша Радослав Сикорски, който подчерта, че терминът „Обединена армия на Европа“ може да бъде разбран по различни начини. Според него съществува сериозна разлика между развиването на европейски отбранителни способности и обединяването на националните армии в единна структура – второто просто няма да се случи.
Политически и стратегически причини за липсата на консенсус
Една от основните пречки пред реализирането на такава идея е необходимостта от изключително широк консенсус между страните членки на ЕС. В Европа съществуват множество различни национални интереси, исторически традиции и стратегически приоритети. Дори ако половината от страните подкрепят инициативата, другата половина може да остане скептична, което би направило изпълнението на такава идея невъзможно.
Друг сериозен фактор е съществуването на НАТО, която вече осигурява колективна отбрана за повечето европейски страни. Европейските армии действат в рамките на тази структура, разчитайки на стратегическата и военната мощ на САЩ. Създаването на отделни въоръжени сили извън НАТО би повдигнало множество въпроси за координация, ресурси и ефективност.
Различните възприятия за заплахите
Възприемането на заплахите в различните части на Европа също не е еднакво. Например, страни като Полша и балтийските държави виждат Русия като сериозна заплаха за своята сигурност и настояват за засилена военна готовност. В същото време страни от Западна Европа може да не усещат толкова пряка заплаха и да бъдат по-склонни към дипломатически решения. Това несъответствие прави трудно постигането на единна отбранителна стратегия.
Военни и икономически предизвикателства
Дори ако се стигне до споразумение за създаване на обща европейска армия, възниква въпросът какво точно ще означава това – ще се обединят ли националните армии в една структура или ще се създаде отделен корпус, функциониращ извън НАТО? Какви ще бъдат ресурсите за подобна инициатива и как тя ще се финансира? Настоящата военна индустрия на Европа разчита на национални стратегии, а липсата на синхронизация може да доведе до неефективност.
Реална ли е заплахата от Русия срещу Европа?
Зеленски нееднократно предупреждава, че Русия не само заплашва Украйна, но може да насочи погледа си към Полша и страните от Балтика. Въпреки тези опасения, към момента няма ясни индикации, че Русия има военния капацитет да предприеме такава стъпка. Руската армия е силно ангажирана в Украйна и среща сериозни трудности дори на този фронт. Освен това, една атака срещу страна членка на НАТО би довела до активиране на Член 5, което означава, че цялата военна мощ на Алианса ще бъде използвана в отговор.
Въпреки риториката за необходимостта от по-силна европейска отбрана, изглежда, че идеята за създаване на обща армия остава далеч от реалността. Липсата на единен възглед за заплахите, стратегическите различия между държавите и наличието на НАТО като вече функциониращ отбранителен алианс правят подобна инициатива трудно осъществима. Вместо това, европейските страни вероятно ще продължат да укрепват своите собствени въоръжени сили и да разчитат на колективната сигурност, предоставена от НАТО.
