В нощта на 17 февруари в Краснодарския край на Руската федерация бяха чути експлозии. В интернет се появиха кадри, на които се виждат проблясъци в нощното небе и се чуват звуци от взривове. Според информацията в социалните мрежи, е имало удари в района. Руски официални източници съобщиха, че през нощта са били прехванати и унищожени 90 безпилотни летателни апарата (БПЛА), като 24 от тях са били над Краснодарския край.
По-късно стана известно, че след атаката с дронове е била извадена от експлоатация нефтопреносната станция „Кропоткинская“ на Каспийския тръбопроводен консорциум. Компанията потвърди информацията на 17 февруари. Въпросната станция е била атакувана от седем дрона, снабдени с взривни вещества и метални пораждащи елементи. Поради атаката, транспортирането на петрол по тръбопроводната система „Тенгиз-Новоросийск“ се извършва при намалени режими на работа, заобикаляйки станцията. „Кропоткинская“ е една от най-големите нефтопреносни станции в Русия, разположена в Кавказкия район на Кубан.
Същата нощ е била атакувана и „Ильская“ – друга важна инфраструктурна точка в региона.
Съпротивата в окупираните територии на Украйна приема различни форми – от саботажи и предаване на координати за военни цели до кибератаки. Например, украински активисти са получили достъп до пощенската кутия и социалните мрежи на съпругата на руски офицер – полковник Иван Клещов, заместник-командир на 42-ра мотострелкова дивизия. В хакнатата кореспонденция се съдържат интересни подробности, включително факти за корупция и опити за избягване на мобилизация срещу заплащане.
Междувременно, във Великобритания премиерът Киър Стармър заяви, че Лондон е готов да разположи войски в Украйна, за да гарантира спазването на евентуално мирно споразумение между Киев и Москва. Изказването му беше направено в навечерието на извънредна среща на върха в Париж с европейски лидери. Според британския премиер, страната му може да играе ролята на мост между САЩ и ЕС в мирния процес за Украйна.
В САЩ президентът Доналд Тръмп даде сигнал, че Европа може да купува американско оръжие и да го предоставя на Украйна. Този ход ще позволи на Киев да получава американско въоръжение дори ако Вашингтон прекрати директната военна помощ. В същото време Тръмп заяви, че Русия няма да нападне страни от НАТО и увери, че не вярва в обратното.
Генералният секретар на НАТО и други западни лидери внимателно следят изявленията на Москва и Вашингтон, докато в Париж се обсъжда възможността за предоставяне на автоматични гаранции за членство на Украйна в Алианса в случай на нарушаване на примирието от страна на Русия.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчерта, че нито една сделка с Кремъл не може да бъде сключена без участието на Киев. Той изрази благодарност към президента Тръмп и американските лидери за подкрепата, но също така подчерта, че Украйна няма да признае своите окупирани територии като руски. Зеленски заяви, че ще търси дипломатическо решение, но Украйна няма да отстъпи от целта си да възстанови териториалната си цялост.
По време на Мюнхенската конференция за сигурност президентът на Финландия Александър Стуб очерта три основни етапа за постигане на мир в Украйна: предварителни преговори и превъоръжаване на Украйна, договаряне на прекратяване на огъня и международен мониторинг, както и окончателно осигуряване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Тези етапи ще бъдат предмет на бъдещи дискусии между западните съюзници.
В този контекст европейските лидери обсъждат допълнителни санкции срещу Русия и засилен контрол върху вече въведените ограничения. Западните партньори проучват възможностите за по-нататъшно въоръжаване и подкрепа за Украйна, за да ѝ дадат стратегическо предимство в мирните преговори.
Докато дипломацията се развива на международната сцена, украинските служби за сигурност продължават да публикуват прихванати разговори на руски войници, разкриващи мизерията и хаоса сред окупационните сили. Лошите битови условия, липсата на снабдяване и моралният срив сред руските военни подчертават дълбоките проблеми в руската армия.
В следващите дни и седмици ще стане ясно дали Кремъл наистина има интерес към мирните преговори или ще продължи военната си агресия срещу Украйна. Всяко решение ще бъде внимателно анализирано както от Киев, така и от западните му съюзници.