Или какво всъщност ни казва Кремъл, когато се опитва да звучи „умерено“
Руският диктатор Владимир Путин заяви в неделя, че не вижда необходимост от използване на ядрени оръжия в Украйна — поне засега. В излъчен откъс от интервю за руската държавна телевизия той подчерта, че Русия разполага с „достатъчно сили и средства“, за да доведе конфликта до „логичен завършек“. И както често се случва, дяволът е в детайлите.
„Не е имало нужда от използване на тези (ядрени) оръжия… и се надявам, че няма да се наложи“, заяви Путин с тон, който уж цели да успокои, но всъщност звучи като заплаха с усмивка.
Според него Москва е напълно способна да приключи започнатото през 2022 г. така, че изходът да бъде „удовлетворителен за Русия“. Какъв точно е този изход остава неясно, но ако съдим по досегашните изявления — той едва ли включва пълно изтегляне от окупираните територии.
От началото на т.нар. „специална военна операция“ Кремъл периодично размахва ядрената карта — понякога директно, понякога чрез намеци. Това е изпитан инструмент от съветския (и постсъветския) репертоар: заплахата е евтина, ефектът върху международната общност — осезаем.
И докато руските сили контролират около 20% от територията на Украйна, включително големи части от юг и изток, Киев продължава да оказва сериозна съпротива. В същото време Путин декларира готовност за мирни преговори — в синхрон с коментари на бившия американски президент Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на конфликта чрез дипломация.
Въпросът е: мир, но на каква цена и за кого?
Съединените щати и европейските съюзници внимателно лавират между подкрепа за Украйна и избягване на ескалация, която би могла да доведе до ядрена катастрофа. Според бившия директор на ЦРУ Уилям Бърнс, в края на 2022 г. е имало реален риск Русия да прибегне до тактическо ядрено оръжие.
Путин днес „се надява“ това да не се случи. Но нека не забравяме — когато Кремъл използва думата „надежда“, тя обикновено идва с придружаваща я ракета на хоризонта.
