Втора нощ на напрежение за Москва и Подмосковието
Вече втора поредна нощ жителите на Москва и Подмосковието са лишени от сън. Безпилотни летателни апарати (дронове) отново се опитаха да пробият линията на противовъздушната отбрана (ПВО), за да достигнат руската столица. Жителите на Подмосковието станаха свидетели на атаки с дронове и на действията на ПВО системите. В социалните мрежи се появиха видеоклипове, заснети от очевидци, които показват хаотични сцени, придружени от звуци от експлозии и коментари на уплашени граждани. „Чуваш ли? Ето го, лети! О, удари сграда!“, се чуват гласове в един от клиповете. Според очевидци, отломки от дрон са паднали върху жилищна сграда на Каширското шосе, но за щастие няма пострадали.
Реакция на властите и медиите
Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че през нощта са отблъснати атаки от близо 20 дрона за един час. Губернаторите на Воронежка, Пензенска и Липецка област също потвърдиха унищожаването на десетки безпилотни апарати. В Оренбургска област бе обявена опасност от атаки с дронове към 6:00 сутринта. Много летища, включително Домодедово, Внуково, Шереметиево, както и тези в Калуга, Волгоград и Саратов, въведоха режим „покривало“ заради заплахата.
Руските медии и Telegram канали изглеждат объркани в опитите си да обяснят ситуацията. Някои предпочитат да избегнат темата, докато други пишат с явно нежелание. Според издание „Царьград“, украинските въоръжени сили (ВСУ) са предприели „безпрецедентна атака“, изстрелвайки множество дронове с голям обсег, за да тестват руската ПВО и да намерят слаби места за по-мащабен удар, планиран за 9 май. Експерти смятат, че става въпрос за „психологическа атака“ и проверка на отбранителните системи.
Тактика на ВСУ: Разузнаване чрез бой
Двете атаки срещу Москва в рамките на 48 часа показват, че украинските сили са започнали активна фаза на разузнаване чрез бой. Те използват дронове, за да анализират реакцията на руската ПВО и да идентифицират уязвимости в системата. Тази тактика е добре позната – противникът често изстрелва дронове, за да проучи как функционира ПВО като цялостен комплекс. Двете атаки вероятно са предоставили ценна информация за ефективността на руските отбранителни системи.
Преди употребата на по-скъпи и сложни системи за въздушно нападение, ВСУ явно се стремят да минимизират ефективността на руските зенитни средства. Според украински източници, Русия е прехвърлила над 280 единици ПВО в Москва за защита на парада на 9 май, включително системи от Казан и Грозни. Съобщава се, че руската ПВО е организирана в няколко ешелона: първият е за откриване с радиолокационни станции като „Дон“ и мобилни РЛС; вторият е за прехващане на стратегически заплахи; третият е с далекобойни системи С-400, покриващи до 400 км; четвъртият е за близък бой със системи „Панцир-С1“ и „Тор-М2“, разположени дори на покриви в Москва.
Подготовка за парада
Във връзка с предстоящия парад на 9 май, руските власти са предприели безпрецедентни мерки за сигурност. Освен ПВО, в Москва са разположени снайперски групи по покривите, а движението на транспорт и пешеходци в центъра е ограничено. На жителите е препоръчано да затворят прозорците си и да стоят далеч от тях. Тези мерки подчертават напрежението, което обхваща руската столица.
Интересен аспект е, че преместването на ПВО системи от други региони може да е оставило важни обекти уязвими. Ако информацията за изтеглянето на зенитни системи от стратегически локации е вярна, това открива възможности за украинските сили да нанесат удари другаде. Вместо да се фокусират върху символичния парад, ВСУ биха могли да атакуват военни обекти като складове за боеприпаси или други критични инфраструктури, което би имало по-голямо стратегическо значение.
Докато Русия се готви за своя парад на 9 май, ВСУ изглежда използват тези атаки като подготовка за по-мащабни операции. Напрежението в руската столица нараства, а преместването на ПВО от други региони може да създаде нови уязвимости.
