На остров Чеджу, на 80 км от южния бряг на Корейския полуостров, живее уникална общност от жени, известни като Хаеньо. Тези легендарни гмуркачки се спускат до 18 метра под водата без дихателна апаратура, събирайки морски дарове като морски таралежи и морски уши. Те гмуркат по 4–5 часа дневно, дори по време на бременност и в напреднала възраст, водени от традиции, предавани от майка на дъщеря. Ново изследване, публикувано в Cell Reports на 2 май 2025 г., разкрива, че Хаеньо притежават генетични адаптации, които им позволяват да издържат на физическия стрес от гмуркането. Тези открития не само разкриват биологичните им суперсили, но и обещават нови лечения за хипертония. Какво прави тези жени толкова изключителни и защо тяхната традиция е застрашена?
Хаеньо: Матриархална традиция под вода
Хаеньо са символ на културата на Чеджу, често наричан „Хаваите на Корея“ заради своите богати морски ресурси. От хиляди години тези жени гмуркат, научавайки уменията от майките си още в ранна възраст. Те работят в колективи, спускайки се в студените води целогодишно, дори през зимата, когато сняг покрива острова. Доскоро, до 80-те години, те гмуркаха само с памучни дрехи, без защита от студа.
Тази традиция обаче е на изчезване. Със средна възраст около 70 години днешните Хаеньо може да са последното поколение, тъй като младите жени на острова вече не я продължават. Изследването, водено от генетика Мелиса Илардо от Университета на Юта, не само документира тяхната уникалност, но и подчертава спешността да се запази тяхното наследство.
Генетичните суперсили на Хаеньо
За да разберат как Хаеньо издържат на екстремните условия на свободното гмуркане, Илардо и нейният екип сравняват 30 гмуркачки от Чеджу, 30 жени от острова, които не гмуркат, и 31 жени от континентална Южна Корея. Средната възраст на участниците е 65 години. Изследователите измерват сърдечния ритъм, кръвното налягане и размера на далака, като секвенират геномите им от кръвни проби.
Тъй като не можеха да изложат негмуркачки на истински подводни условия, учените симулираха гмуркане, като участничките задържаха дъха си с лица, потопени в студена вода. Тази техника активира „рефлекса на гмуркане“ при бозайниците, при който сърдечният ритъм се забавя, кръвното налягане се повишава и далакът се свива, за да пести кислород.
Резултатите разкриха поразителни разлики. Жителите на Чеджу – гмуркачки и негмуркачки – са над четири пъти по-склонни да притежават генетичен вариант, свързан с по-ниско кръвно налягане. „Кръвното им налягане нараства по-малко при гмуркане“, обяснява Илардо. Учените смятат, че тази адаптация може да защитава неродените деца, тъй като Хаеньо гмуркат по време на бременност, когато високото кръвно налягане е рисковано.
Освен това жителите на Чеджу са по-склонни да имат генетична вариация, свързана с толерантност към студ и болка, макар изследването да не потвърждава пряко нейната роля. Гмуркачките показаха и тренирана адаптация: сърдечният им ритъм пада с около 50% повече по време на симулирано гмуркане в сравнение с контролните групи, което им помага да пестят кислород.
Медицински и културни последици
Генетичният вариант за по-ниско кръвно налягане може да доведе до нови лекарства за хипертония, според Бен Тръмбъл, професор от Университета на Аризона, който не участва в изследването. „Тези с този ген имат над 10% намаление на кръвното налягане – впечатляващ ефект“, отбелязва той. Откритието подчертава значението на изследванията върху уникални популации като Хаеньо, които разкриват как естественият подбор е оформил човешкото тяло в различни условия.
Културно изследването е призив за запазване на традицията на Хаеньо. Тяхната уникалност – комбинация от генетика, тренировка и матриархална общност – е не само биологична, но и социална ценност. Чеджу, с неговия език, оформен от бързата комуникация под вода, и богатото морско наследство, рискува да загуби част от идентичността си, ако традицията изчезне.
Макар Хаеньо да са далеч от България, тяхната история резонира с българските традиции на устойчивост и връзка с природата. Изследванията на уникални популации могат да вдъхновят български учени да проучат генетичните и културни особености на местни общности, като рибарите по Черноморието или планинските общности в Родопите. Институтът по генетика в БАН и университетите могат да се включат в подобни проекти, изследващи адаптации към екстремни условия.
Освен това историята на Хаеньо е напомняне за важността на опазването на културното наследство. В България усилията за запазване на традиции като нестинарството или народните занаяти са сходни с нуждата да се защитят Хаеньо. Образователни програми и туризъм, фокусиран върху културното наследство, биха могли да привлекат вниманието към тези уникални общности.
Наследството на Хаеньо
Хаеньо от Чеджу са нещо повече от гмуркачки – те са жив пример за човешката адаптация и сила. Генетичните им суперсили, съчетани с години тренировка, им позволяват да покоряват морето по начин, непостижим за повечето. Изследването в Cell Reports не само разкрива тяхната биологична уникалност, но и подчертава спешността да запазим тяхната традиция. За България и света Хаеньо са вдъхновение да ценим и защитаваме културните и природни богатства, преди да изчезнат. Тези жени не просто гмуркат – те носят морето в кръвта си.
