Днешният свят е изправен пред сложни геополитически и икономически предизвикателства, а действията на американския президент Доналд Тръмп отново са в центъра на вниманието. Има много спекулации относно намеренията му към Русия, Европа и глобалната икономика. В тази статия ще разгледаме икономическата целесъобразност на тези ходове, както и потенциалните последствия от тях.
Тръмп и Русия: Икономическа игра или политически театър?
Една от основните теми, които се обсъждат, е дали Тръмп „оживява“ руската икономика или просто играе по-сложна игра с неизвестни резултати. Някои предполагат, че той може да се стреми да върне американските компании на руския пазар или да улесни работата на руските банкови карти по света. Реалността обаче показва, че няма сериозно икономическо оживление в Русия, свързано с действията на Тръмп. Краткосрочни спекулации на фондовите и валутните пазари може да са зарадвали някои играчи, но липсва дългосрочно влияние.
По-вероятно е намеренията на Тръмп да са свързани с опит за отдалечаване на Русия от Китай, което би отслабило потенциалния съюз между Москва, Пекин и дори Северна Корея. САЩ обаче нямат нужда от руската икономика – те продължават да купуват обогатен уран от Русия, но не се интересуват от руски нефт и газ. Американските енергийни компании вече са заели мястото на Русия на европейския пазар, продавайки втечнен природен газ и нефт. Връщането на Русия на този пазар би било в ущърб на американските интереси.
Икономическа война срещу Европа?
По-интересен и тревожен аспект от политиката на Тръмп е потенциалната икономическа война срещу Европа. Идеята не е нова – още при администрацията на Байдън американските власти насърчаваха европейските компании да преместят бизнеса си в САЩ, примамвайки ги с данъчни облекчения и заплашвайки с мита. Целта е ясна: отслабване на Европейския съюз (ЕС) като конкурент и превръщането му в икономически придатък на САЩ.
Тръмп обаче може да изведе тази стратегия на ново ниво. Разрушаването на атлантическата солидарност и разпадането на ЕС биха улеснили САЩ да диктуват условия на отделните европейски държави. Това би могло да доведе до отслабване на Европа като потенциален съюзник на Китай, което е ключов елемент в глобалната икономическа игра на Тръмп. Но тази политика крие рискове – европейските лидери, като Еманюел Макрон, осъзнават опасностите и се опитват да консолидират съюза, макар и с променлив успех.
Велика депресия 2.0?
Една от най-сериозните тревоги е, че действията на Тръмп – хаотични и без ясна стратегия – могат да тласнат света към нова Велика депресия. Кристин Лагард, председател на Европейската централна банка, още през септември 2024 г. предупреди, че глобалната икономика е на ръба на подобен сценарий заради натрупаните шокове: пандемия, енергийни кризи и геополитически напрежения. Ако Тръмп продължи с безразборни санкции и мита – например срещу Мексико, Канада или Европа – това може да разруши международните кооперационни връзки, да доведе до спад в производството, масова безработица и срив на фондовите пазари.
Липсата на сериозни икономически съветници в екипа на Тръмп само засилва тези опасения. Фигури като Илон Мъск, макар и влиятелни, не предлагат стабилна икономическа визия, а по-скоро следват спекулативни модели, които могат да рухнат под натиска на реалността.
Русия: Икономически упадък на хоризонта
В същото време руската икономика е изправена пред собствени проблеми. Високите лихвени проценти и прекомерните цени водят до масови фалити на строителни компании, като примерите в Екатеринбург, Ростов на Дон, Чувашия и Владимирска област са само върхът на айсберга. Експортът на нефт е застрашен от украинските удари по рафинерии и инфраструктура, както и от санкциите срещу „сенчестия флот“ от танкери. Русия рискува да повтори съдбата на Иран, принудена да намали добива и да консервира кладенци, което ще удари бюджета й, вече обременен от войната в Украина.
Нови съюзи и спасителни трендове?
В този хаос се появяват идеи за нови геополитически съюзи. Планът за мир на украинския президент Зеленски е една от малкото ясни стратегии на международната сцена. Ако Европа успее да се обедини около ос като Берлин-Варшава-Киев, с Украйна като боен и икономически стълб, това може да създаде нов модел на стабилност. Икономическият потенциал на такъв съюз, подкрепен от бойния опит на украинската армия, би могъл да противостои на заплахите от страна на Тръмп и Путин.
Като спасителен тренд за бъдещето може да се разглежда пренасочването на производството към по-близки и устойчиви вериги на доставки – тенденция, започнала след пандемията. Но дори този процес е застрашен от непредсказуемите действия на Тръмп, като въвеждането на мита срещу ключови партньори като Мексика и Канада.
Политиката на Тръмп изглежда по-скоро като импровизация, отколкото като обмислена стратегия. Вместо да създава стабилност, той рискува да разруши крехкото равновесие в световната икономика. Русия не е ключов икономически партньор за САЩ, а Европа е по-скоро мишена в тази игра. Въпросът е дали светът ще успее да избегне нова депресия или ще се срине под тежестта на тези „безумни“ ходове. Едно е сигурно – предстоят ни времена на несигурност, в които ясните планове са рядкост, а рисковете са огромни.
