В последно време западните анализатори отбелязват, че на Покровското направление руските окупационни сили видимо губят сили, а темповете на тяхното напредване са спаднали до минимум. Те излагат своите аргументи, които изглеждат логични и добре обосновани, особено когато става дума за скрупульозни изследвания. Въпреки това украинските военни, които са на предната линия, разполагат с пряк поглед върху събитията и имат собствена оценка за случващото се. Ето защо ние няма да се впускаме в коментари от наша гледна точка. По-интересно е да се проследи как самите руснаци оценяват ситуацията – макар че техните изказвания не бива да се приемат за чиста истина, те разкриват определени тенденции. Какво са писали преди и какво пишат сега? Това дава възможност да се направят общи изводи, сякаш измерваме „средната температура в болницата“.
В един руски текст, озаглавен „Защо настъпваме толкова бавно?“, авторът предлага своя отговор на този въпрос. Според него от началото на годината динамиката на напредването на руските войски в зоната на „специалната военна операция“ (СВО) е значително намаляла. Да, отделни населени места преминават под руски контрол, но тактически или стратегически пробиви няма. Причините за това са няколко. Първо, ефективността на управляемите авиобомби с УМПК (известни като КАБ) е спаднала почти по целия фронт. Руските военни избягват да говорят за това, особено генералите, които продължават да нареждат използването на тези бомби, въпреки че те често не попадат в целта. В продължение на две години тези авиобомби бяха ключов инструмент за руската авиация, позволявайки й да нанася разрушителни удари от безопасно разстояние, извън обсега на украинската ПВО. Доскоро прехващането им беше невъзможно, но ситуацията се е променила.
Промяна в баланса на силите
Според руски източници, включително известния Z-блогър Fighter Bomber (който се смята за свързан с капитан от ВВС на Русия Иля Туманов), украинците са намерили противодействие на бомбите КАБ. Той отбелязва, че новите украински системи за радиоелектронна борба (РЕБ) нарушават системите за корекция на тези бомби. В резултат те вече не достигат целите си с предишната точност. За да бъде поразена една цел, сега е необходимо да се изстрелят между 8 и 16 боеприпаса едновременно – нещо, което руската авиация не е склонна да прави, защото подобни операции биха изглеждали зле в докладите пред висшето командване.
Освен това проблемите не се ограничават до авиобомбите. Логистиката на боеприпасите по редица участъци на фронта е сериозно затруднена. Масовото използване на дронове, включително за атаки срещу складове, е превърнало снабдяването в истинско изпитание. Ролята на артилерията също е намаляла значително, като дроновете вече играят решаваща роля. Украинските сили постепенно увеличават броя на своите безпилотни апарати, което допълнително усложнява положението за руснаците. В същото време мотивацията на руските военнослужещи спада – нещо, за което руските анализатори предупреждаваха отдавна, но което командването продължава да отрича в своите доклади.
Ситуацията на Покровското направление
Руските военни кореспонденти, като Александър Коц, описват обстановката на Покровското направление като изключително тежка. В последните дни там е отбелязана безпрецедентна концентрация на украински дронове. Според Коц командващият сухопутните войски на ВСУ Михаил Драпати е получил пълна свобода на действие и е съсредоточил значителна част от безпилотните сили на това направление, за да спре руското настъпление. В същото време той е организирал флангови удари, опитвайки се да обхване Красноармейск (Покровск). В резултат руските войски са били изтласкани от промишлената зона в Песчаное.
И двете страни са струпали допълнителни сили в района, включително бронетанкови единици и елитни подразделения за работа с дронове, като тези на известния украински оператор „Мадяр“. Според руснаците това е отчаян опит на Украйна да задържи Покровск, ключов град с многоетажна застройка, промишлени зони и подземни комуникации. Те признават, че „освобождаването“ на целия Донбас не е близка перспектива и че напредъкът им ще бъде бавен и скъпоструващ.
Цената на напредъка
Един от най-сериозните проблеми, които руските източници избягват да обсъждат директно, е високата цена на тяхното настъпление – както в човешки жертви, така и в техника. Макар заводите им да работят на три смени за ремонт и производство на оборудване, загубите надхвърлят възможностите за възстановяване. Артилерията им, включително остарели системи като гаубиците Д-20 и Д-30, не може да се конкурира с по-модерните западни оръжия, които превъзхождат руските по далекобойност и точност. В резултат украинците успешно изтощава руските ресурси, разменяйки малки територии за значителни загуби в жива сила на руснаците.
Днес руснаците вече не отричат, че нещата не вървят според плана, въпреки огромните инвестиции във войната. Те се опитват да разберат причините за забавянето, което е новост в техния наратив. На Покровското направление напредъкът е минимален, а цената – огромна. Украинските сили, подкрепени от нови технологии и западна помощ, успяват да неутрализират ключови руски преимущества, като авиобомбите КАБ, и да обърнат хода на битката в своя полза. Въпреки това и двете страни продължават да наливат сили в тази „месомелачка“, което предполага, че битката за Покровск ще остане дълга и изтощителна.
По текст на Антиколорадос
