Доналд Тръмп отново е на бойното поле – този път на търговска война. Той е обсебен от идеята за въвеждане на митнически тарифи, които в английския език често се наричат „тарифи“. Тръмп дори заявява, че „тарифа“ е най-красивата дума в речника. Но какви цели преследва той с това и ще успее ли да ги постигне? Защо толкова много икономисти, включително в САЩ, са против неговите методи, твърдейки, че повишаването на митата ще доведе до ръст на цените за потребителите? Какво ни учи историята на търговските войни? Нека се опитаме да отговорим на тези въпроси.
Теория на търговските войни
Повишаването на митата върху внос на чуждестранни стоки е само един от инструментите на търговската война. Целта обикновено е защита на местния пазар от чуждестранна конкуренция. Освен това страните могат да манипулират валутния си курс, да въвеждат квоти за внос, да налагат строги изисквания към качеството на продуктите, да субсидират местните производители или да прилагат специфични данъци – като например утилизационните такси върху електрониката и бялата техника. Политически мотивираните санкции също са форма на търговска война, но в тази статия ще се фокусираме върху тарифните бариери – именно те са страстта на Доналд Тръмп днес.
Митата върху чуждестранни стоки се плащат от местните компании, които ги внасят. Когато тарифите се увеличат, бизнесът има две възможности: да премине към закупуване на стоки от местни производители или да включи повишените разходи в цените за потребителите. За местните производители ситуацията изглежда благоприятна – конкуренцията с вноса намалява, а търсенето на тяхната продукция расте. Но това има цена: академичните икономисти често критикуват търговския протекционизъм, защото той вреди на благосъстоянието на обикновените потребители.
Политически мотиви срещу икономическа логика
Докато учените живеят в света на теоретичните модели, политиците имат други мотиви. Въвеждането на мита може да донесе електорални предимства, като подкрепи работниците в отрасли, страдащи от чуждестранна конкуренция. Това може да надделее над репутационните щети от нарастващата инфлация. Понякога митата са и отговор на недружелюбна търговска политика на други държави или опит да се възстановят изгубени предимства. Парадоксът е, че макар търговските войни да са неизгодни за потребителите, това рядко спира правителствата да ги започват отново и отново.
Исторически уроци от САЩ
Историята на САЩ започва с търговска война срещу Британската империя, която скоро прераства във война за независимост. Дълго време митата са основен източник на приходи за американската хазна, докато през XX век не биват изместени от въведения подоходен налог. Но търговските конфликти не спират. През 1930 г., по време на Голямата депресия, законът на Смут-Хоули повишава тарифите върху над 20 000 вносни стоки. Очакванията са, че това ще помогне на местните производители, но отмъстителните мита на другите държави сриват американския износ с над 60% за няколко години, задълбочавайки кризата. Законът започва да се отменя още през 1934 г.
Друг любопитен пример е „Пилешкият конфликт“ от 60-те години. Когато Европа налага мита върху евтиното американско пилешко, САЩ отвръщат с тарифи върху европейски коняк, нишесте и леки търговски превозни средства. Въпросът с пилешкото е решен бързо, но 25%-ото мито върху пикапи и микробуси остава и до днес, ограничавайки конкуренцията на американския пазар и вдигайки цените за потребителите.
По времето на Роналд Рейгън през 80-те години САЩ използват заплахи за търговска война, за да принудят Япония да премести автомобилни и електронни заводи на американска територия. Въведени са и мита върху канадска дървесина и дори временна забрана за внос на спагети от Европа заради отказа на европейците да купуват американски цитруси. Докато конфликтът с Япония носи повече ползи, споровете с Канада и Европа водят до по-високи цени за американците.
Тръмп и неговите тарифи
Търговските войни не са изобретение на Тръмп, но той ги превръща в ключов елемент от външната си политика. През първия си мандат той започва мащабна търговска война с Китай през 2018 г., година след встъпването си в длъжност. САЩ налагат мита върху китайските соларни панели, перални, стомана и алуминий, а Китай отвръща със същото. До септември 2019 г. тарифите обхващат 550 млрд. долара китайски внос в САЩ и 185 млрд. долара американски износ в Китай. Тръмп защитава политиката си с обещания за защита на местните производители и създаване на работни места, но резултатите са съмнителни.
Според доклад на икономисти от Федералния резерв, университета Принстън и Колумбийският университет през 2019 г., тарифите на Тръмп струват на американските потребители около 1,4 млрд. долара месечно. Един ярък пример е митото върху китайските перални машини, което създава 1800 нови работни места в САЩ, но увеличава цените на пералните с 86 долара. Така всяко работно място струва на потребителите около 815 000 долара годишно – едва ли това е успех.
Интересно е, че администрацията на Байдън не отменя митата на Тръмп, дори добавя нови, въпреки доказателствата, че те не носят видими ползи. Дефицитът в търговията не намалява, инфлацията расте, а бизнесът се сблъсква с несигурност.
Защо Тръмп настоява на митата?
Днес Тръмп е още по-решителен. Той иска да намали данъците, но бюджетният дефицит на САЩ е огромен – приходите са далеч под разходите. За да компенсира, той вижда митата като нов източник на доходи. Освен това Тръмп мечтае да върне промишленото производство в САЩ, след като много фабрики изнесоха дейността си в чужбина през последните 30 години. Най-простият начин? Да направи вноса по-скъп. Той също иска да намали търговския дефицит на САЩ, който през 2024 г. достига 918 млрд. долара – със 17% повече от предходната година.
Тръмп има и любопитна интерпретация на търговския дефицит. Според него, когато САЩ купуват повече от Канада, отколкото продават, това е „субсидия“ за Канада. Но не е ли по-логично да се каже, че САЩ получават стоки срещу напечатани долари? Това е сделка, която би зарадвала мнозина, но не и Тръмп.
Какво ще последва?
Историята показва, че търговските войни рядко носят дългосрочни икономически ползи. Те са по-скоро инструмент за политически точки пред избирателите, отколкото за реално подобрение на икономиката. Тръмп вижда в митата начин да направи Америка „отново велика“, но на практика те могат да доведат до по-високи цени, реципрочни мерки от други държави и икономическа нестабилност – особено за съседи като Мексико и Канада.
Ще успее ли Тръмп? Трудно е да се предвиди. Ако целта му е да отслаби конкурентите на САЩ, търговските войни може да са правилният инструмент. Но цената ще платят обикновените американци – и то не само с пари, а с намалена конкурентоспособност на собствената им икономика.