На 7 март 2025 г. светът стана свидетел на поредната масирана въздушна атака, извършена от руските окупационни сили срещу Украйна. Този удар напомня на предишни опити за мащабни нападения, които обаче често не успяваха да постигнат планирания ефект поради технически или тактически пропуски. Тази нощ обаче атаката беше осъществена с по-голяма прецизност, макар и не без проблеми за агресора.
Мащабът на атаката
Според данни от украинските противовъздушни сили (ПВО), общото количество на въздушните цели, засечени по време на атаката, е сравнимо с предишния неуспешен опит на Русия. Този път обаче съставът на удара беше различен. Вместо около 270 безпилотни летателни апарата (БПЛА), както при предишната атака, тази нощ до територията на Украйна достигнаха 194 ударни дрона тип „Шахед“ и дронове-имитатори. Източници от телеграм-канала „Кримски ветър“ съобщиха, че по време на изстрелването на дроновете от нос Чауда в Крим е избухнал силен взрив, след което пусковете са спрели. Това предполага, че без този инцидент броят на дроновете е можело да бъде значително по-голям.
Освен дроновете, Русия използва и 67 ракети от различни типове. Разпределението на въздушните цели изглежда така:
- 35 крилати ракети Х-101/Х-555;
- 10 крилати ракети „Калибър“;
- 3 балистични ракети „Искандер“;
- 4 зенитни управляеми ракети от комплексите С-300;
- 8 управляеми авиационни ракети Х-59;
- 194 ударни БПЛА и дронове-имитатори.
Тактиката на агресора
Този път Русия приложи схема на атака, която започна с масирано използване на дронове, за да претоварят украинската ПВО, последвано от ракетни удари. Според съобщения от Одеса, дроновете, идващи от южно направление, навлизали в определена акватория на Черно море, извършвали обиколки, докато чакали останалите апарати, и едва след това се насочвали към брега. Това показва, че руснаците изпробват нови тактически подходи за използване на тези оръжия. От друга страна, подобна маневра предоставя на украинските сили възможност за масово унищожаване на дроновете над морето, където падането им не представлява риск за населението.
Въпреки това основната заплаха не идваше от дроновете, а от ракетите. С тяхна по-висока скорост, по-добри системи за навигация и значително по-мощни бойни части, ракетите нанесоха основните поражения на различни обекти в Украйна. Дроновете, макар и многобройни, са по-евтини и по-лесни за прехващане в сравнение с ракетите.
Реакцията на украинската ПВО
Според ВВС на Украйна, зенитните части успяха да отблъснат голяма част от атаката. Общо бяха унищожени 134 въздушни цели, включително:
- 44 ракети от различни типове (от общо 67 изстреляни);
- 86 ударни дрона (от общо 194).
Това означава, че 33 ракети все пак са достигнали целите си – нещо, което не се беше случвало отдавна в такъв мащаб. От дроновете 186 бяха или свалени, или неутрализирани. Въпреки частичния успех на Русия, косвени признаци сочат, че резултатът не е бил напълно удовлетворителен за агресора.
Атаките засегнаха множество региони на Украйна – Одеса, Харков, Суми, западните области и т. н . Киев беше сравнително пощаден, като повечето цели бяха прихванати извън столицата. Другите региони обаче понесоха по-сериозни щети.
Отговорът на Украйна
В отговор на руската агресия Украйна нанесе удари по обекти в Крим. Според мониторингови канали като „Кримски ветър“, мощни удари са били насочени към летищата Белбек и Саки, както и към Севастопол и нос Фиолент. Тези действия вероятно са намалили мащаба на руската атака. Информацията за резултатите идва предимно от чуждестранни източници, тъй като САЩ спряха потока от разузнавателни данни към Украйна и забраниха на частни компании да предоставят сателитни снимки.
Освен това украинските военни съобщиха за успешно използване на морски безпилотни дронове в дълбокия тил на противника. В съвместна операция на ВМС и СБУ бяха унищожени два руски зенитно-ракетни комплекса – „Стрела-10“ и „Оса-АКМ“. За прехващане на въздушните цели активно са използвани и самолети F-16 и „Мираж“, което показва адаптация на украинската ПВО към новите реалности след намалената подкрепа от САЩ.
Тази нощна атака демонстрира както опитите на Русия да подобри тактиките си, така и устойчивостта на украинската отбрана. Въпреки частичния успех на агресора, основната цел – медиен ефект за издигане на имиджа на Владимир Путин – едва ли е постигната в пълна степен. Междувременно Украйна продължава да търси нови начини за противодействие на въздушните удари, особено предвид несигурността около бъдещата военна помощ от САЩ през следващите четири години.
