Древна муха, запечатана в къс кехлибар на 99 милиона години, бе открита с гъбест паразит, поразяващ главата ѝ – сцена, напомняща за зловещия свят на сериала „The Last of Us“. Наред с нея учените идентифицираха и мравка, заразена със същия тип гъба, което ги прави едни от най-старите известни случаи на така наречените „зомбиращи“ гъбички, които превземат телата на насекоми, за да ги убият и използват за свое размножение.
„Кехлибарът ни дава уникална възможност да наблюдаваме древни екологични взаимоотношения, замръзнали във времето“, обяснява Юхуей Жуан, докторант в Института по палеонтология към Университета Юннан в Югозападен Китай. Той е водещ автор на изследване, публикувано на 11 юни в списанието Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.
Използвайки оптична микроскопия и микрокомпютърна томография за 3D визуализации, екипът идентифицирал два нови вида гъбички от рода Ophiocordyceps — известни с това, че превземат и контролират поведението на насекоми. Единият вид е наречен Paleoophiocordyceps gerontoformicae (открит при мравката), а другият — Paleoophiocordyceps ironomyiae (при мухата).
Някои съвременни представители на този род са известни като „гъби-зомбита“, тъй като могат да манипулират поведението на своите гостоприемници – най-често мравки – в полза на своето разпространение. Именно този феномен вдъхновява създаването на видеоиграта и телевизионния сериал „The Last of Us“.
„Откритието показва, че още през периода Креда сухоземните екосистеми са били изключително сложни, а гъбите Ophiocordyceps вече са изпълнявали функцията на „хищници“, контролиращи популациите на определени насекоми“, допълва Жуан.
Според Конрад Лабандейра, куратор по фосилни членестоноги в Смитсъновия институт (който не е участвал в изследването), механизмът на инфектиране е вероятно сходен със съвременните: спорите на гъбата проникват през слабите места в екзоскелета на насекомото и достигат до мозъка му, откъдето го „програмират“ за поведение, благоприятно за гъбата.
Това прави откритието при мухата особено любопитно, тъй като в наши дни тя рядко е гостоприемник на подобни паразити.
„Зомбиращата гъба при мравката вероятно е прародител на днешните видове, които вече познаваме“, обяснява съавторът Жоао Араужо от Датския природонаучен музей. Според него и двете насекоми са били убити от гъбите, преди да бъдат обгърнати от лепкавата смола, която по-късно се е превърнала в кехлибар.
Фил Бардън от Технологичния институт на Ню Джърси подчертава, че макар тези находки да са редки, те само загатват за огромното разнообразие от паразити и микроорганизми, с които древните насекоми са съжителствали.
Професор Едмънд Яжембовски от Лондонския природонаучен музей добавя: „Фасцинантно е да видим, че странностите на днешния природен свят са съществували и в разцвета на ерата на динозаврите.“
Фосилите са открити в кехлибар от Мианмар – регион, известен със своите богати находища, но и със сериозни етични въпроси заради продължаващите конфликти. Авторите на изследването отбелязват, че образците са придобити преди 2017 г. и, по тяхна информация, не са свързани с насилие или експлоатация.
Откритието е още едно доказателство, че дори в най-отдалечените кътчета на историята на живота се крият удивителни и мрачни тайни на еволюцията.
