Спирането на антидепресанти може да не е толкова свързано със странични ефекти, колкото се смяташе досега, показва ново мащабно изследване, публикувано в престижното списание JAMA Psychiatry. Проучването е най-големият до момента преглед на симптомите при прекратяване на употребата на антидепресанти и е дело на изследователи от Обединеното кралство.
Основната цел е била да се изясни какви точно симптоми се появяват при спиране на лечението и кои от тях могат да се дължат на връщане на депресивни или други психични състояния, а не директно на отнемането на медикамента.
Сериозните симптоми са по-скоро изключение
„Нашето изследване показва, че повечето хора не изпитват сериозни симптоми на отнемане“, заявява д-р Самир Джаухар, водещ автор на анализа и изследовател в Импириъл Колидж Лондон.
Прегледът включва 50 рандомизирани контролирани проучвания с общо около 17 800 участници – стандарт, смятан за „златен“ в медицинските изследвания. Най-честите симптоми при прекратяване на антидепресанти били световъртеж, гадене, замайване и нервност, най-вече в първите две седмици след спиране на лечението.
Въпреки това, при повечето хора тези прояви били недостатъчни, за да се класифицират като клинично значими симптоми на отнемане.
Един допълнителен симптом в сравнение с плацебо
Изследователите са използвали скала с 43 възможни симптома, за да сравнят преживяванията на хора, спрели антидепресантите, спрямо тези, получили плацебо. Резултатите показват, че участниците, спрели реалното лекарство, са имали средно с един допълнителен симптом повече от групата с плацебо.
Например, 20% от хората, спрели венлафаксин, съобщават за световъртеж, докато само 1.8% от тези на плацебо изпитали същото. Различните антидепресанти водят и до различна честота и тежест на симптомите – при дезвенлафаксин те били най-изразени, докато при вортиоксетин почти не се различавали от плацебо групата.
Ограничения и нужда от по-дългосрочни изследвания
Въпреки обнадеждаващите резултати, учените посочват някои ограничения. Повечето от включените проучвания проследяват участниците само до две седмици след спиране на медикамента, което затруднява изводите за дългосрочните ефекти.
„Все още се нуждаем от повече данни за хора, приемащи антидепресанти в дългосрочен план, за индивидуалната уязвимост и най-добрите практики при прекратяване на лечението“, коментира д-р Кристиаан Винкерс, психиатър и изследовател в Амстердамския университетски медицински център, който не е участвал в анализа.
В заключение, авторите подчертават, че резултатите от изследването насърчават по-балансирано и научно обосновано разбиране за процеса на спиране на антидепресантите.
