Нидерландия е водещ износител на селскостопанска продукция в света, но също така е и епицентър на кризата с азотното замърсяване в Европа. Концентрираното интензивно животновъдство генерира не само огромни количества храна, но и един страничен продукт, който става все по-труден за управление — тор.
Интензивното земеделие и невидимата криза
В страната има приблизително 620 животни на всеки 100 жители. Тези животни произвеждат месо, мляко, сирене — и огромни количества тор. По официални данни, нивата на отложен азот върху обработваемата земя в Нидерландия са три пъти над средното за ЕС.
Въпреки това, правителството отложи целта за намаляване наполовина на емисиите на азот с пет години – до 2035 г. Това решение влиза в противоречие както с националното, така и с европейското законодателство, което цели почти нулево азотно замърсяване до 2050 г.
Битката на фермерите: между оцеляване и устойчивост
Фермерката Нанда ван ден Пол разказва, че нейната семейна ферма с 90 крави произвежда около 3000 кубически метра течна тор годишно — еквивалент на 40 средни по размер басейна. Около 80% от тази тор може да бъде използвана за наторяване на полетата, но останалата част трябва да бъде преработена или извозена.
През миналата година разходите на фермата за извозване на излишната тор възлизат на около 100 000 евро. Очаква се тази сума да достигне до 400 000 евро в близките две години, ако правилата за ограничаване на разпръскването на тор станат още по-строги. „Ако нещо не се промени, не виждам как ще съществуваме като семейна ферма след 2030 година“, казва Нанда. „Искаш да си част от решението, но те правят всичко почти невъзможно.“
Последиците за природата: бавни мерки, бърз упадък
Според екоактивисти, отлагането на мерките за намаляване на азотните емисии има тежки последици за природата. Само 28% от защитените зони по „Натура 2000“ в страната са в добро състояние. В много от тях разнообразната растителност е изместена от агресивни видове като коприва и хмел – пряк резултат от азотното замърсяване.
Макс ван дер Слейн от организацията Mobilisation for the Environment казва, че техните усилия не са насочени срещу фермерите, а срещу липсата на политическа воля. „Фермерите биха преминали към по-устойчиво земеделие, ако им се даде реална възможност. Но държавата трябва да го позволи и подкрепи.“
Забавяне с висока цена
Причините за бавния напредък са комплексни, но основната според проф. Ян Вилем Ерисман от Лайденския университет е, че промяната в земеделието е дългосрочен процес, докато политиката търси бързи резултати. „Необходима е дългосрочна стратегия, която да подпомага фермерите стъпка по стъпка. Такава засега липсва.“
Докато мерките се отлагат, цената на бездействието нараства — за земеделците, за природата и за зелената стратегия на Европейския съюз. Големият въпрос остава: ще дойде ли промяната навреме — и на каква цена?
