На пръв поглед остров Триндаджи изглежда като недокоснат рай – вулканичен кът в Атлантическия океан, намиращ се на 1100 км от бразилския бряг. Тук няма постоянни жители, освен малка група от бразилския флот, чиято мисия е да защитава гнездящите зелени морски костенурки. Хиляди костенурки пристигат всяка година, за да снасят яйцата си на този спокоен плаж, където липсата на естествени хищници прави острова идеално убежище за разнообразен живот. Но зад идиличната картина се крие ужасяваща истина: дори този отдалечен рай не е защитен от пластмасовото замърсяване, което човечеството оставя след себе си.
Бразилски геолози, ръководени от Фернанда Авелар Сантус от Федералния университет на Парана, направиха стряскащо откритие на плажовете на острова. Те откриха скали, които на пръв поглед изглеждат естествени, но при по-внимателно изследване се оказаха нещо съвсем различно – „пластмасови скали“. Тези находки, описани в проучване, публикувано в ScienceDirect, са съставени от смес от седиментни гранули, скални отломки и разтопена пластмаса, свързани чрез полимери. Учените ги наричат „пластигломерати“ – нов термин за нов феномен, който не съществува в досегашните геоложки класификации.
„Това е ужасяващо“, споделя Сантус, която е водещ автор на изследването. Химическите тестове, проведени от екипа ѝ, разкриват, че пластмасата в тези скали идва предимно от изхвърлени риболовни мрежи. „Разхлабените мрежи са много често срещани отломки по плажовете на остров Триндаджи“, обяснява тя. Морските течения влачат тези мрежи към брега, където високите температури ги разтопяват, а пластмасата се вгражда в естествения материал на плажа. Резултатът? Скали, които изглеждат естествени, но всъщност са продукт на човешкото замърсяване.
Антропоценът: Пластмасата става част от геоложката история
Откритието на Сантус и нейния екип не е просто локален проблем – то е тревожен сигнал за глобалните последици от замърсяването с пластмаса. Според нея тези „пластигломерати“ са доказателство, че пластмасовите отпадъци вече са проникнали в основните скални вещества на Земята. Ако научната общност приеме тези констатации, това ще отбележи началото на нова геоложка епоха – антропоцена, периодът, определян от човешките въздействия върху планетата.
„Замърсяването, боклукът и пластмасата, изхвърлени неправилно в океаните, се превръщат в материал, който се запазва в геоложката история на Земята“, казва Сантус. „Говорим толкова много за антропоцена, и това е той.“
Според National Geographic това откритие подчертава мащаба на проблема с пластмасовото замърсяване. Дори отдалечени места като остров Триндаджи, където човешкото присъствие е минимално, не са имунизирани. Пластмасата, която изхвърляме в океаните, се връща при нас под формата на нови, изкуствени скали – мрачно наследство, което оставяме на бъдещите поколения.
Какво означава това за костенурките и природата?
Остров Триндаджи е жизненоважен за зелените морски костенурки, които разчитат на чистите плажове, за да снасят яйцата си. Но присъствието на пластмасови отпадъци, особено от риболовни мрежи, представлява заплаха за тяхното оцеляване. Разхлабените мрежи могат да уловят костенурки и други морски животни, а разтопената пластмаса променя екосистемата на плажа. Как ще се отрази това на поколенията костенурки, които зависят от този остров?
Сантус и нейният екип призовават за спешни мерки срещу замърсяването с пластмаса. „Не можем да позволим този процес да продължи“, казва тя. „Трябва да преосмислим начина, по който използваме и изхвърляме пластмасата, преди да е станало твърде късно.“
Пластмасови скали – паметник на нашето време
Пластигломератите на остров Триндаджи са не само научна находка, но и символ на човешкото въздействие върху природата. Те са паметник на нашето време – време, в което боклукът ни се превръща в част от геоложката история на Земята. Докато костенурките продължават да снасят яйцата си на този отдалечен плаж, ние сме длъжни да се запитаме: какво наследство оставяме след себе си? И как ще изглежда светът, когато пластмасата стане неразделна част от него?
