Иран, страна с хилядолетна история, днес се оказва в схватка с един от най-безмилостните врагове на модерното време – климатичната катастрофа. Почти 53°C бяха измерени в град Шахан Ебанкара – вероятно най-високата температура, регистрирана на Земята тази година, според британския The Guardian, който се позовава на климатолога Максимилиан Ереро. И ако това ви звучи като нова част от „Пътят на яростта“, реалността е дори по-безпощадна – Иран е на ръба на колапс, причинен от петгодишен воден апокалипсис.
Вода няма. И ток също.
Засушаването тази година е още по-тежко от обикновено, а валежите – по-малко от всякога. Резултатът? Водохранилища, които се изпразват пред очите на хората, електричеството е лукс, а в Техеран достъпът до вода е ограничен до 12 часа дневно. Жител разказва пред The Guardian:
„Отнемат ни тока по 9 часа на ден. Планираме живота си около часовете, в които има налягане във водопровода.“
Президент под душа… когато има такъв
И дори президентът Масуд Пезешкиан не е пощаден от кризата. В резиденцията му са регистрирани прекъсвания на вода и ток – новина, която в Иран вероятно се възприема като откровение: „Щом и той няма, значи положението е наистина зле.“
На заседание на правителството Пезешкиан не скри тревогата си:
„Ако не вземем спешни мерки, ще се озовем в ситуация, която не може да бъде решена.“
Разбирай: не в ситуация, която е трудна, а в такава, която ще бъде невъзможна за поправяне.
Когато дъждът не идва – поглеждаш към съседите
Министърът на енергетиката Аббас Али Абади съобщи, че правителството води преговори за внос на вода от съседни държави като Туркменистан, Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Идеята е не само логистично предизвикателство, а и политически акт на отчаяние – в регион, където всяка капка може да се превърне в геополитическо оръжие.
Дамби, долари и дим
През последните години властите в Техеран инвестираха в стотици язовири и инфраструктурни проекти, но природата не се впечатлява от цифри в Excel. Според националната метеослужба температурата в Техеран само за няколко дни е скочила от 40°C до 41°C – тенденция, която няма намерение да се обърне.
Символите на персийската цивилизация – вода, градини, оазиси – днес са само сянка от миналото. Вместо благоденствие, на иранците се предлага „непланов уикенд“ – eвфемизъм за аварийно затваряне на институции с цел спестяване на ресурси.
Иран не е сам в климатичната буря, но е един от първите, които понасят тоталния срив на водния и енергийния си баланс. Какво се случва, когато държава от 90 милиона души остане без базови условия за живот? Това вече не е въпрос на екология. Това е въпрос на време.
Докато светът се оплаква от топлото лято и климатикът мърмори в ъгъла, в Иран хората се молят да има ток, за да изпръскат резервоара, преди да е изчезнал и последният литър живот.
Години наред Иран влагаше парите на страната за въоръжаване и финансиране на множество екстремистки групировки, като Хисбула, Хамас, Хутси, строеше заводи за обогатяване на уран и производство на ракети и дронове, в невъобразими количества, с които да тероризира близки и далечни страни. Сега си носи последствията.
