Днес Сахара е известна като най-голямата гореща пустиня на планетата – безкрайна, суха и негостоприемна. Но това не винаги е било така. На няколко пъти в миналото този район се е преобразявал изцяло, превръщайки се в зелена савана с обширни пасища, езера и богато биоразнообразие – явление, известно като „Зелената Сахара“.
Такива влажни периоди са се случвали многократно през последните стотици хиляди години. Един от тях съвпада с най-ранните известни останки от съвременни хора – датирани на около 315 000 години. По време на тези фази климатът се променял драстично, предизвиквайки мусони и превръщайки пустинята в плодороден и обитаем регион.
Зелената Сахара е създала „коридори“ от растителност и водоизточници, които са улеснили миграцията на хора и животни от Африка към други части на света. Благодарение на тези проходими терени, ранните хора са могли да се придвижват на север, в търсене на нови ресурси и територии – процес, който е бил ключов за човешката еволюция и разселване.
Тези периоди на озеленяване са тясно свързани с естествени климатични цикли, предизвикани от промени в наклона на земната ос и орбитата на планетата около Слънцето. Те се случват приблизително на всеки 20 000 години и продължават хиляди години, преди Сахара отново да се превърне в пустиня.
Днес учените използват данни от седименти, фосили и сателитни изображения, за да реконструират тези древни климатични промени и да разберат как са повлияли на разпространението на нашите предци. Изучаването на Зелената Сахара предоставя ценни уроци за връзката между климата и човешкото развитие – и как промените в околната среда могат да отворят или затворят цели географски пътища.
