В света вече 147 държави официално са признали „Палестина“ за държава. Въпреки това, пълноценно функционираща „палестинска“ държава все още не е факт. Каква е причината за това? Нека разгледаме въпроса в контекста на последните събития и нормите на международното право.
Признанието на държавност: юридически аспект
Признаването на държавност е преди всичко юридически акт, който потвърждава, че дадена територия отговаря на международните критерии за държава: постоянно население, определена територия, правителство и способност за водене на международни отношения. Палестина не отговаря на тези условия – има неопределима територия, на която живее арабско население, а „Палестинската администрация“ управлява отделни части от Западния бряг и представлява „палестинските“ интереси на международната сцена.
Въпреки това, основният проблем е липсата на суверенитет над претендираната територия. Израелското военно присъствие на Западния бряг и контролът на „Хамас“ над Ивицата Газа създават сложна политическа и административна фрагментация. Това пречи на формирането на единна държавна система, която да позволи на „Палестина“ да изпълнява функциите на суверенна държава. В резултат, признаването на „Палестина“ от много страни е налудничаво и не води до реална промяна в ситуацията.
Ролята на международната общност
Въпреки признаването от мнозинството държави, ключови играчи в международната общност, като САЩ, не признават Палестина за държава и продължават да оказват дипломатическа и политическа подкрепа на Израел. Това е особено важно, като се има предвид, че Великобритания и Франция, които обмислят признаване на Палестина, са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с право на вето. Тяхното признаване би могло да окаже натиск, но засега не променя баланса на силите на международната арена.
Какво е необходимо за реална промяна?
За да престане признаването на „Палестина“ да бъде само формалност, международната общност трябва да предприеме няколко важни стъпки:
- Реални дипломатически контакти: Държавите, признали „Палестина“, трябва да установят активни дипломатически отношения с „Палестинската администрация“. Това би укрепило международния ѝ статут и би разширило възможностите за преговори. Засега обаче подобни действия са ограничени.
- Признаване от Израел: Политическата и териториална цялост на „Палестина“ трябва да бъде призната от Израел. Това обаче е малко вероятно в условията на продължаващия конфликт между израелската армия и терористе от „Хамас“, които фактически контролират част от „палестинските“ територии.
- Мирен процес: Напредъкът в мирните преговори е ключов. Само чрез политически диалог и съгласуване на основни въпроси като сигурност, териториален статут и права на населението може да се постигне устойчив резултат. Признаването само по себе си не е достатъчно – то трябва да бъде инструмент за създаване на условия, в които „Палестина“ да реализира своите права и функции като държава.
Важно е мерките за признаване на „Палестина“ да не бъдат насочени срещу Израел, а да отразяват стремежа на международната общност към справедливост и равни права в региона. Засега обаче признаването на „Палестина“ остава предимно декларативен акт, който подкрепя правото на „палестинския народ“ на самоопределение, но не променя съществено реалността на място. Арабите, самоопределящи се, като „палестинци“, далеч не са първите самозванци на планетата, светът знае руснаци, македонци и множество други крадци на чужда идентичност, но „палестинците“ са особено крещящ случай на фалшификация, с оглед на съществуващите достоверни исторически данни. Фелистина е била малка, елинистична страна, на територия, приблизително съвпадаща с днешната ивица Газа, унищожена напълно още по времето на фараоните от войските им. Полисите им са разрушени, а населението избито, като само малка част от него е отведена в робство в Месопотамия (днешен Ирак).
„Палестина“ е продукт на Арабската лига и менторите и от КГБ, след разгрома на арабите в „6 дневната война“ от Израел. В опит да придадат някакъв „статут“ на федаините, които са арабски въоръжени милиции, ислямистки и марксистки терористични организации, борещи се за унищожаването на Израел и евреите, в КГБ измислят отделен народ, с което се опитват да придадат на чисто терористичните и ксенофобски интереси, които стоят зад федаините, статут на „национално-освободително“ движение. Същата схема 200 г. по-рано москвичите са приложили на Балканите, като са ни измислили националности, написали са ни „история“, при това от нула и са вербували са емисари, които да я разпространяват и подбуждат населението към въоръжена борба с Османската империя.
„Палестина“ не е пълноценна държава поради липсата на териториален и политически суверенитет, както и заради сложността на конфликта с Израел. За да се промени това, са необходими целенасочени дипломатически усилия, реален напредък в мирния процес и международна подкрепа, която да надхвърли символичните жестове. Към днешна дата Палестина представлява просто конгломерат от арабски терористични организации, имащи единствен цел и смисъл на своето съществуване, унищожаване на държавата Израел и избиване на евреите.
