Голямата американска операция срещу Иран, която трябваше да се случи в нощта срещу събота, просто не се случи. Президентът Тръмп се отказа от мащабна атака срещу Иран заради опасения, че Пентагонът изчерпва запасите си от ракети за противовъздушна отбрана. Решението беше взето след съвещание с военни съветници и членове на кабинета, а двете страни разменят удари от близо две седмици, откакто крехкото примирие от пролетта се разпадна, като всяка обвинява другата в нарушаване на „меморандум за разбирателство“ от 14 точки, подписан на 17 юни.
Наистина ли причината са ракетите „Патриот“?
Официалната версия звучи логично, но и леко комично, ако се замислите. Според доклада решението е последвало съвещание със старши съветници и представители на кабинета, фокусирано върху свиващите се запаси на Пентагона от прехващачи „Патриот“ и друга противовъздушна отбрана. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн предупредил, че мащабни операции са технически изпълними, но биха изчерпали опасно наличните прехващачи на Централното командване. С други думи – Вашингтон подготвя най-грандиозната офанзива от началото на конфликта, прехвърля самолети, кораби и десетки хиляди военнослужещи в региона, а буквално часове преди старта някой сякаш се сеща да провери склада с ракети. Версията звучи толкова добре пресметната, колкото домакиня, която открива, че ѝ свършва брашното точно когато тестото вече е омесено.
Освен липсата на прехващачи, от администрацията се опасявали и от по-широка регионална война, отчуждаване на съюзниците в Персийския залив, уязвими на ирански терор, глобален икономически спад и задълбочаваща се енергийна и бежанска криза. „Патриотите“ се оказват критично необходими за защита на американски военнослужещи и обекти в Йордания, Кувейт, Бахрейн и ОАЕ от ирански балистични ракети и дронове, а Пентагонът вече е изразходвал над 1200 прехващача по време на конфликта. Опасенията се засилили, след като ирански балистична ракета успяла да пробие американската противовъздушна отбрана в Йордания, убивайки трима американски военнослужещи.
Военни наблюдатели, следящи конфликта отблизо, изказват друго тълкуване – според тях паузата не е признак на отстъпление, а поредна „фалшива тревога“, целяща да приспи бдителността на Техеран, преди, в един момент ударът наистина да дойде внезапно. Показателно е, че никакви сили не се изтеглят от региона – напротив, единствената тенденция е трупане: през последните дни в района пристигат десетки допълнителни изтребители от европейски бази, докато израелските военновъздушни сили разполагат с близо 400 напълно боеготови самолета на първа линия.
Съюзниците в сянка
Сред регионалните играчи Саудитска Арабия едва ли ще се включи пряко във война срещу Иран – кралството е твърде затрупано в собствения си конфликт с подкрепяната от Техеран групировка Ансар Аллах, познати по-скоро, като хусити. Обединените арабски емирства остават възможен, макар и не гарантиран участник, а Йордания разполага с достатъчно бойна авиация и болезнен опит, за да не бъде изключена напълно от сметките. Малките държави като Бахрейн и Кувейт трудно могат да бъдат приемани сериозно като военни фактори в цялата тази картина, независимо от появилите се твърдения за „тайни“ удари в отговор на ирански атаки по тяхна територия – защото възмездие, нанесено тайно, губи смисъла си на възмездие.
Техеран се прицели и в Украйна
Докато вниманието е насочено към Персийския залив, Иран отвори и втори фронт на заплахи – срещу Украйна. Поводът е конкретен: в събота, 25 юли, украински сили атакуваха ирански търговски кораб в Каспийско море, при което загина един моряк, а друг беше ранен, а по данни на украински военни анализатори са поразени общо три плавателни съда, два от които пряко свързани с доставки на оръжие от Иран, както и петролна платформа в акваторията на Каспийско море, а под удар попаднал и ракетен катер от състава на руския флот. Иранското външно министерство определи атаката като нарушение на Устава на ООН и акт на агресия, „който може допълнително да разпали пламъка на войната“, и си запази правото на ответни действия – вероятно с клетви и стихове от Корана.
Отговорът от Техеран не закъсня и придоби формата на добре познатата джихадистка, воинствена реторика. Председателят на комисията по национална сигурност в иранския парламент Ибрахим Азизи заяви, че Иран ще нанася ракетни удари по Украйна, ако тя продължи да оказва военна помощ на Израел, включително чрез доставки на безпилотни системи, като всяка подкрепа за Тел Авив прави украинската територия „законна и обоснована цел“ за Техеран съгласно Устава на ООН. Иронията, разбира се, е че именно Иран пръв достави технологията и стотици хиляди дронове „Шахед“ на Русия, а Москва впоследствие ги произвежда масово у дома под името „Геран“ за удари по украински градове – което автоматично прави и самия Иран легитимна цел за Киев, стига да следваме неговата собствена логика докрай.
Заплахите бързо получиха и по-конкретен адрес. Проирански издания заявиха, че цялата територия на Украйна се намира в обхвата на иранските балистични ракети, включително тежката ракета „Хорремшехр-4“, придружавайки твърдението с ироничната бележка, че би било жалко да се хабят такива добри ракети. Главният редактор на изданието по-късно с ирония отбеляза, че заради тази публикация е получил повече заплахи за саморазправа от украинци, отколкото от израелци през предходните три години – което е може би най-безобидната новина в тази иначе мрачна история.
Успоредно с това президентът Володимир Зеленски отправи собствено обвинение към Кремъл. Според него Русия редовно предава на Иран спътникови снимки на американски военни обекти в страните от Персийския залив, като украинското разузнаване регистрира активна спътникова снимка от страна на Русия от юли насам, а получените изображения впоследствие достигат до иранските сили. Зеленски посочи ясна корелация между руската снимкова разузнавателна дейност и иранските удари – както преди атаките, за прецизно насочване, така и след тях, за оценка на нанесените щети, като само на 19 и 20 юли в обхвата на интерес на руските спътници попаднали четири авиобази – две в Бахрейн и по една в Йордания и Кувейт. Твърдението остава недоказано публично с конкретни доказателства, но се вписва в добре познат модел на сътрудничество между терористичните режими в Москва и Техеран, за който вече е писано и по-рано.
Хуситите: приятелите, които Иран сам въоръжи
Отделен, но свързан сюжет се разгръща в Йемен, където вечно дрогираните хути водят битки с проправителствени формирования, подкрепяни от Саудитска Арабия. Групировката обстрелва саудитска територия, включително петролни находища, с крилати и балистични ракети и безпилотни апарати, а Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) – признаван от повечето цивилизовани държави за терористична организация – отдавна изпраща там военни съветници и въоръжение. На този фон Техеран неочаквано предложи себе си като посредник между Саудитска Арабия и хутите, изразявайки готовност „да играе конструктивна роля“. Жестът заслужава кратка пауза за размисъл: същата държава, която месеци наред въоръжава едната страна в конфликта, сега се представя за миротворец между нея и жертвата ѝ – все едно човек пуска кучето си срещу съседа, а после се притичва да го издърпа, за да прибере благодарностите.
Планината Пикакс: следващата цел?
Докато дипломацията буксува, във Вашингтон паралелно се обсъжда и много по-краен сценарий. Според „Ню Йорк Пост“ сред американските служители по сигурността отново се разглежда специална военна операция за изземване на складираните ирански запаси от обогатен уран от ядрените обекти на страната, представена като възможна алтернатива на стратегия, разчитаща единствено на въздушни удари. По данни на изданието предложената мисия би включвала хиляди американски сухопътни части, които да осигурят иранските ядрени обекти, преди малък екип от специални части да извлече обогатения уран, като силите за извличане биха могли да включват елементи от „Сребърна ескадрила“ на шести отряд „Тюлени“, втори рейнджърски батальон и 21-ва част за въоръжение на американската армия, която да отговаря за обработката и транспортирането на материала. По данни на Международната агенция по атомна енергия, цитирани от изданието, през 2025 година Иран е разполагал с над 20 000 фунта обогатен уран — грубо казано, около девет тона, макар само около 450 кг. от него да е обогатена до ниво, близко до оръжейното.
Има ли смисъл изобщо от подобна операция, след като и двете страни знаят, че другата знае къде точно се намират обектите? Именно липсата на изненада, а не техническите трудности, се посочва като най-голямото предизвикателство пред подобен сценарий. Втори вариант на плана се фокусира върху така наречената планина Пикакс – силно укрепен обект, разположен дълбоко под земята в централен Иран, на около миля южно от съоръжението за обогатяване на уран в Натанз, вече бомбардирано от САЩ и Израел. Обектът е заровен на дълбочина поне 100 метра под голяма планина, наречена Кух-е Коланг Газ Ла, като „коланг“ се превежда буквално като „кирка“, оттам и прякорът. Израелското разузнаване смята, че част от запасите на Иран от обогатен уран и напреднали центрофуги за обогатяване са преместени именно там след ударите миналия юни. За разлика от операцията по изземване на уран, тук сценарият е сравнително прост поне на думи: проникване, обезвреждане, взрив, изтегляне – опит за подобна акция вече е бил провеждан от израелски спецчасти срещу подземен обект в Сирия.
Пауза без изход
Всичко изброено дотук изглежда по-скоро като поредица от увертюри, отколкото като финал. Дипломатическите канали продължават да работят по инерция, без реален изглед за компромис, който да устройва едновременно Вашингтон и Техеран, а военните приготовления в региона не спират да набъбват. Дали поредната отложена атака ще се окаже последната отложена атака, е въпрос, чийто отговор едва ли ще дойде по дипломатически път.
