През последните дни в сирийската провинция Латакия се разгарят ожесточени сблъсъци между алавитите, подкрепящи сваления режим на Башар Асад, и силите на новата власт, представлявана от ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш-Шам“. Тези събития са поредното доказателство за нестабилността в Сирия – страна, която отдавна не функционира като единна държава, а по-скоро като сбор от анклави и кантони, управлявани от различни групи с противоречиви интереси. Тази ситуация обяснява и защо Израел реши да установи контрол над буферна зона на сирийска територия – ход, често коментиран в социалните мрежи и поставян под въпрос от мнозина. Отговорът е ясен: Израел иска да предотврати приближаването на тази „кипяща и кървава каша“ до собствените си граници.
Исторически контекст: Алавитите и тяхната роля в Сирия
Латакия, разположена на западния бряг на Сирия до Средиземно море, е традиционен дом на алавитите – малка религиозна общност, която е клон на исляма. Въпреки скромния си брой, алавитите дълго време са били управляващата сила в страната, започвайки с Хафез Асад, бащата на Башар Асад, който идва на власт чрез преврат през 1970 г. По време на френската колонизация алавитите активно участват в колониалната армия и служби за сигурност, за разлика от по-големите сунитски и шиитски общности, които избягват подобна служба. Това им позволява постепенно да заемат ключови позиции в силовите структури на Сирия, което Хафез Асад впоследствие използва, за да укрепи властта си, опирайки се на алавитското мнозинство в армията и службите.
След смъртта на Хафез Асад през 2000 г. синът му Башар поема управлението, но през декември 2024 г. режимът му рухва след бързо настъпление на „Хаят Тахрир аш-Шам“, което започва от провинция Идлиб, преминава през Дамаск и установява ново управление. Въпреки това гражданската война, започнала преди 13 години, не само че не приключи, но и сега навлиза в нов етап. Алавитите в Латакия сега се противопоставят на новата власт, опасявайки се от отмъщение заради десетилетията си на господство и репресии, като например клането в Хомс, организирано от Хафез Асад.
Раздробената Сирия и международните играчи
Сирия днес е разделена на множество зони на влияние: кюрдите контролират североизтока с подкрепата на САЩ, друзите имат свои територии, алавитите държат Латакия, а в централните пустинни райони около Палмира „Ислямска държава“ отново дава признаци на активност. Турция, която подкрепя „Хаят Тахрир аш-Шам“, се очертава като основен бенефициент от падането на Асад, докато Иран, предишен ключов играч чрез своите проксита като „Хизбула“, губи влиянието си след рухването на режима. Американците продължават да подкрепят кюрдските сили, докато Русия, чиито бази в Хмеймим и Тартус са в провинция Латакия, се опитва да запази присъствието си, макар и при нови условия след изолирането им от новите управляващи.
Новата власт в Дамаск, начело с „Хаят Тахрир аш-Шам“, не успява да обедини страната. Вместо това се появяват нови групировка, като „Ислямски фронт на съпротивата в Сирия“, с проиранска ориентация, което показва опитите на Техеран да възстанови влиянието си. Турция и Иран влизат в остър сблъсък на интереси, като турският външен министър Хакан Фидан открито обвинява Иран в дестабилизираща експанзия чрез прокси групировки.
Израел и буферната зона
В този контекст Израел решава да заеме буферна зона на Голанските възвишения на сирийска територия. Този ход е продиктуван от необходимостта да се предотврати разрастването на хаоса към израелските граници. Освен това Израел обмисля подкрепа за курдите и друзите, включително въздушна помощ, за да създаде противотежест на ислямистите и да насърчи федерализация на Сирия – модел, който би отслабил централната власт и би намалил заплахата за еврейската държава.
Какво предстои?
Сблъсъците в Латакия и общата нестабилност в Сирия показват, че гражданската война е далеч от своя край. Турция цели да затвърди контрола си над северните територии, Иран търси начини да си върне влиянието, Русия се бори да запази базите си, а Израел играе собствена стратегическа игра. Оттеглянето на САЩ от региона допълнително изостря вакуума на властта, което подхранва конфликта.
Сирийският „котел“ отново кипи, а последиците ще се усещат не само в региона, но и на международната сцена. Дали страната ще остане разпокъсана, или някой ще успее да наложи нов ред, остава открит въпрос. Засега обаче е ясно, че мирът в Сирия е все още далечна мечта.
