Конфликтът, който разтърсва Източна Европа, няма да приключи с категоричен финал, какъвто мнозина може би очакват. До 2027 година няма да видим символична победа, подобна на издигането на флаг над разрушен град, както в миналото. Вместо това ни очаква „голяма пауза“ – състояние на замразен конфликт, при което нито една страна няма да може да наложи волята си, нито ще бъде готова да признае поражение. Това ще бъде война, която не свършва, а тлее, подобно на продължителното примирие между двете Кореи, което от 1953 година насам не е довело до подписването на мирен договор.
Няма сили за радикална промяна
Един от ключовите въпроси е дали режимът на Владимир Путин може да бъде свален отвътре. В Русия липсват силите, които биха могли да предизвикат подобна промяна. Въпреки че има недоволни и желаещи да се противопоставят, те нямат необходимата мощ. Историята показва, че опозицията в Русия винаги е била под строгия контрол на властта – от царските времена през съветската ера до днес. Държавният апарат, изграден около служби като ФСБ, армия и вътрешни войски, е създаден именно за да предотвратява вътрешни бунтове. Дори когато е имало опити за съпротива – като покушенията срещу Ленин или недоволството срещу Сталин – те не са успявали да разклатят системата.
Съвременните примери, като убийството на Алексей Навални или протестите в подкрепа на губернатора Сергей Фургал в Хабаровск, показват, че в Русия съществува потенциал за недоволство. Хората излизат на улицата, когато усещат несправедливост, но тези движения остават локални и не се превръщат в национална сила. Дори в региони като Башкирия, където също има искри на протест, липсва координация и лидерство, което да обедини хората срещу централната власт.
Външният поглед: Европа и страхът от Русия
Европа, от своя страна, продължава да гледа на Русия с неразбиране и страх. Дори след векове на взаимодействие, Русия остава загадка за европейците. Наскорошен пример от Франция илюстрира това: по време на среща в Министерството на отбраната френският министър попитал къде се намира Харков, което показва колко малко някои западни лидери разбират мащабите и географията на конфликта. Тази липса на осведоменост ограничава способността на Европа да реагира адекватно.
Междувременно Русия продължава да използва хибридни методи – от прокси войни до дезинформация, за да поддържа напрежението. Руската политика е насочена към дестабилизиране на съседите си, като Полша, Литва, Латвия, Естония или Молдова, без да се стига до пряка военна конфронтация. Инциденти като ракетата, паднала в Полша, или нарушаването на въздушното пространство от беларуски вертолети показват, че Европа все още не е подготвена да отговори решително на подобни провокации.
Руската политическа система разчита на лоялност, купена с привилегии. Губернатори, бизнесмени и военни са част от мрежа, която поддържа статуквото, но и тя не е лишена от напрежение. Фигури като генерал Андрей Гурульов, известен с противоречивите си изказвания, често изразяват идеи, които не са техни собствени, а отразяват настроенията в определени кръгове на властта. Това показва, че дори в елита има хаос и липса на единство.
В същото време Русия продължава да търси начини да отвлече вниманието от провалите си в Украйна. Опитите за разпалване на конфликти чрез съюзници като Иран или Северна Корея засега не дават желания резултат. Въпреки това, сценарии като ракетни удари срещу Варшава или други европейски градове не са изключени, тъй като подобни действия биха могли да отклонят фокуса на международната общност от Украйна.
Конфликтът няма „спирачка“. Той ще продължи да генерира напрежение, корупция и аморално поведение сред онези, които са на върха. Русия ще се опитва да догонва Запада, но ще го прави по своя непредсказуем и често хаотичен начин. Както казват анализаторите, „на всеки ваш ясен план руснаците ще отговорят със своята непредсказуема глупост„. Войната няма да приключи скоро – не защото някой я печели, а защото никой не е готов да спре да играе.
За да се случи истинска промяна, Украйна ще трябва да изиграе ключова роля. Само тя, според мнозина, има потенциала да „освободи“ Русия от сегашния й режим. Но докато това не се случи, светът ще продължи да наблюдава една тлееща война, която не свършва, а само затихва – до следващото избухване.
Сергей Асланян е руски журналист, радиоводещ и автомобилен експерт. В момента работи като водещ на YouTube канала „Ходорковский LIVE“.
