Американският президент открито призовава за смяна на режима в Киев, наричайки Зеленски диктатор и твърдейки, че Украйна никога не е трябвало да влиза във войната — едно от най-абсурдните изявления в целия конфликт. Ако предположим, че Тръмп не играе някакъв гротески покер, последиците от тези думи ще имат фундаментални последици за следващите десетилетия.
Нека се опитаме да съберем този хаотичен пъзел в едно цяло и да намерим реалистични решения за изход от ситуацията. Случва се толкова много, че е трудно да се определи подходящата отправна точка. Да започнем с Мюнхен. Целият форум премина под диктовката на представители на администрацията на Тръмп, които атакуваха европейските политици не само заради тяхната стратегическа пасивност, но и заради ценностите, които изповядват.
Особено се отличи вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Венс, който заяви, че е по-загрижен не за външните заплахи пред Европа, а за нейната вътрешна политика. На моменти изказванията му засягаха реални европейски проблеми, но също така съвпадаха с дневния ред на доста радикални партии, като германската AfD. Европейците слушаха Венс в шокирано мълчание, докато той поставяше под въпрос тяхната социална легитимност. Както резюмира Гидеон Рахман във Financial Times, ако Венс се е надявал да убеди своята аудитория, а не просто да я обиди, то той е претърпял неуспех. Всъщност речта му имаше обратния ефект, убеждавайки мнозина, че самата Америка вече представлява заплаха за Европа. Високопоставен дипломат заяви: „Сега е напълно ясно, че Европа е сама.“ Попитан дали смята Съединените щати за противник, той отговори: „Да.“
Закулисните дискусии на мюнхенската конференция бяха много, но основното им послание беше просто: „Живеем в напълно различен свят. Европа трябва да действа самостоятелно. Нищо не може да бъде изключено.“ С всяка своя дума Венс и колегите му засилваха усещането, че американските уверения и подходът към украинския въпрос стават все по-неустойчиви. Особено важно беше, че Ванс донесе в Мюнхен така нареченото „ресурсно споразумение“, което Тръмп очакваше Зеленски да подпише. Зеленски обаче отказа и трудно може да бъде обвиняван за това — предложението беше буквално унизително.
Британският The Telegraph разкри подробности за споразумението: според него 50% от всички приходи на Украйна от добив на ресурси и 50% от стойността на всички бъдещи лицензи трябваше да отидат в САЩ. Освен това, в договора бе включена клауза, според която украинците първо трябва да плащат на американците, преди да оставят нещо за себе си. Това включваше не само редкоземни метали, но и газ, пристанища и други стратегически инфраструктурни обекти. „Споразумението“ попадаше под законодателството на щата Ню Йорк, но не предлагаше на Киев дори мъгляви гаранции за сигурност. С други думи, това би било съвременна колонизация, сравнима с ограниченията, наложени на победена държава в конфликт, в който тя е била агресорът.
Авторите на статията директно заявиха, че „репарациите“, които украинците фактически биха платили на американците, биха били по-големи от тези, наложени на Германия след Първата или Втората световна война. Въпреки че Зеленски бързо отхвърли предложението, Тръмп заяви пред Fox News, че Украйна „по същество се е съгласила“ да прехвърли 500 милиарда долара. „Те имат невероятно ценни земи от гледна точка на редкоземни метали, нефт и газ, както и други неща“, каза Тръмп.
Отказът на Зеленски вероятно е бил удар, за който Тръмп се е подготвил да отмъсти в следващите дни. Във вторник се проведе първият кръг на двустранни преговори между Вашингтон и Москва. Самият факт на провеждане на директни разговори с агресора без участието на Украйна или Европа ярко илюстрира американските възгледи. Американската делегация беше водена от Майкъл Уолс, съветник по националната сигурност, Марко Рубио, държавен секретар, и Стив Уиткоф, специален представител за Близкия изток. Русия изпрати Сергей Лавров, президентския съветник Юрий Ушаков и Кирил Дмитриев от Руския фонд за преки инвестиции.
Преговорите продължиха над четири часа, но официално не доведоха до пробив. Основната цел беше установяването на предварителни отношения, включително назначаване на нови посланици. Според вътрешни източници страните са обсъждали мирен план, предложен от американците, състоящ се от три етапа: прекратяване на огъня, избори в Украйна и подписване на мирно споразумение. Изненадващо за европейската общественост, държавният департамент на Рубио заяви, че след успешното завършване на конфликта се планира създаване на нови икономически и инвестиционни възможности между САЩ и Русия.
Анализаторите смятат, че Тръмп е готов на радикални промени в американската външна политика, което може да има дългосрочни последици за глобалната геополитическа карта. Следващите месеци ще бъдат решаващи за бъдещето на европейската сигурност и стабилност.
