През първите два месеца от втория си президентски мандат Доналд Тръмп предизвика медийна буря, която надхвърля всичко, което предшествениците му, започвайки от Роналд Рейгън, са постигнали заедно. Той подписа десетки изпълнителни заповеди, много от които бяха обречени да бъдат блокирани от съдии. Уволни цели отдели от служители, като някои от тях сега трябва да бъдат спешно попълнени. Развърза хаотични търговски войни с тарифи, каквито едва ли е виждала която и да е централизирана държава. Въвежда нови мита, само за да ги отмени в някои случаи почти веднага или да промени ставките им. Всеки ден прави нещо, което побърква още стотици корпоративни адвокати. Правенето на сделки с него може би е по-лесно с помощта на кристална топка, отколкото с предвиждане на настроенията му. А що се отнася до изявленията му – те сами по себе си биха могли да захранват денонощен телевизионен канал, в който всяка новина е обозначена като извънредна.
Тези бурни събития може да накарат някои да си помислят, че страната се управлява от кокошка без глава. Но ако се вгледаме назад и анализираме възхода на Тръмп до властта, ще открием, че той следва план, съставен от изключително проницателни и ориентирани към установения ред хора. Днес ще поговорим за интелектуалците зад платформата на Тръмп и разбира се, за самия план.
Шокът от първата победа и ролята на мозъчните тръстове
Първата изборна победа на Доналд Тръмп през 2016 г. беше шок за всички, включително за самия него. Никой не вярваше, че той има шанс да спечели номинацията на Републиканската партия, камо ли изборите. Според някои от близките му съветници, след като победата беше факт, реакцията им била: „Добре, спечелихме, а сега какъв е планът?“ През първия си мандат Тръмп нямаше собствен екип. Вместо това беше заобиколен от бюрократи, чиято работа беше да го държат далеч от истинската изпълнителна власт. Понякога му подаваха фалшиви изпълнителни заповеди, които след това биваха незабавно унищожавани.
Докато Тръмп прекарваше четири години в опити да разбере как трябва да действа, американската политическа класа не спираше да работи. Тук е моментът да се отклоним към институциите, които оформят духа на политическата система и играят ключова роля в политиката на САЩ – така наречените мозъчни тръстове (think tanks). Казано по-просто, това са организации, които се занимават с предвиждане и оформяне на бъдещето. В тях работят политически анализатори, икономисти, социални учени, философи, журналисти и писатели – хора с обща визия за бъдещето на нацията и света, за икономиката, политиката и обществения живот.
За разлика от политиците, които са затрупани с ежедневни задачи – кампании, партийни спорове, природни бедствия или бюджетни кризи – мозъчните тръстове имат лукса да разсъждават върху големите въпроси, без да се занимават с рухнали мостове или други спешни проблеми.
Примерът с либералните мозъчни тръстове
За да разберем как работят тези организации, нека вземем за пример либералните мозъчни тръстове в САЩ. През 80-те и 90-те години, докато президентите плашеха Съветите с „Междузвездни войни“ или се опитваха да се измъкнат от секс скандали, групи от интелектуалци анализираха проблемите със сегрегацията. Въпреки че расовата сегрегация беше забранена през 60-те, различията между чернокожите и белите американци оставаха огромни – в доходите, образованието, престъпността, продължителността на живота и употребата на наркотици. Експертите заключиха, че ако САЩ се разделят на две нации – черна и бяла – това биха били две напълно различни държави.
Чернокожите американци сякаш бяха обречени още от раждането си на бедност и социална изолация. Лошите училища в техните квартали ограничаваха шансовете им за добро образование, престижна работа или по-добър живот за децата им. Това водеше до висока престъпност, която пък предизвикваше репресии от страна на правителството, задълбочаващи още повече пропастта. Либералните мозъчни тръстове предложиха решения като афирмативни действия, социално включване и квоти в образованието и наемането на работа. При президентите Обама и Байдън тези програми започнаха да дават резултати, но предизвикаха и недоволство сред онези, които се чувстваха ощетени от тях, което доведе до обратен политически отговор и завой надясно.
Тръмп и консервативните мозъчни тръстове
Първата победа на Тръмп през 2016 г. изненада и консервативните мозъчни тръстове, но те видяха в нея възможност. Тя показа, че американците имат нови стремежи, които старата политическа класа не може да задоволи. Когато Тръмп беше преизбран през 2020 г., тези организации вече бяха готови и му помогнаха да си „напише домашното“. Сред тях особено се отличава The Heritage Foundation.
Основана през 1973 г., тази организация придоби влияние през 80-те, когато подготви „Мандат за лидерство“ – подробен план за консервативни реформи, приет от Роналд Рейгън. Около 60% от предложенията в този 3000-страничен документ бяха осъществени по време на неговото управление. През годините The Heritage продължи да обновява своя „Мандат“, но с наближаването на потенциалното завръщане на Тръмп през 2025 г. тя направи рязък завой към неговата популистка и националистическа идеология, известна като MAGA (Make America Great Again).
Този завой доведе до създаването на „Проект 2025“ – радикален план, включващ масови уволнения на държавни служители, замяната им с лоялни на Тръмп хора, ограничения върху правата на ЛГБТИ общността, антиимигрантски мерки и увеличаване на изпълнителната власт на президента. Проектът обаче предизвика силна реакция – демократите го разкритикуваха публично, а дори Тръмп се дистанцира от него, заявявайки, че не го познава. Въпреки това много от действията му след встъпването в длъжност през 2025 г. следват именно този план.
America First Policy Institute – собственият мозъчен тръст на Тръмп
След загубата си през 2020 г. Тръмп основа America First Policy Institute – свой собствен мозъчен тръст, наречен „Белият дом в очакване“. Той събра бивши високопоставени служители, които подготвиха „Проект за преход“ – по-умерена алтернатива на „Проект 2025“. Въпреки това, след победата си през 2024 г., Тръмп се върна към по-радикалния си подход, което показва, че може да избира между различни планове в зависимост от обстоятелствата.
Въпреки привидния хаос в действията на Тръмп, той не действа сам и без план. Зад него стоят мозъчни тръстове, които му предоставят стратегии – от радикални до умерени. Това му дава гъвкавост: ако радикалният „Проект 2025“ срещне съпротива, той може да премине към по-умерения план на America First.
