Живеем в опасни времена, заяви Урсула фон дер Лайен по време на пресконференция, на която беше обявено създаването на програмата „Превъоръжи Европа“. Този амбициозен проект може да доведе до отпускането на допълнителни 800 милиарда евро за европейската отбранителна индустрия. Инициативата на Европейския съюз не е изненадваща – колективът сега се сблъсква с разпадането на реалността, която обграждаше Европа само допреди миг.
На изток най-голямата териториална държава в Европа защитава стария континент срещу нашествие от наследниците на Великото княжество Московско и Златната орда – кампания, напомняща на имперските завоевания от Средновековието. В Далечния изток възраждащото се Средно царство, чрез ефективна индустриална политика, социална мобилизация и държавна подкрепа, направи гигантски индустриален скок. В резултат на това то сега се стреми да подкопае всички конкурентни предимства на Европа, включително да завладее нейния „скъпоценен камък“ – автомобилната индустрия.
На югоизточната граница на стария континент отново тлеят вековни вълнения и племенни конфликти. Широкоразпространеното разделение и омразата сякаш никога няма да свършат. За онези, които търсят по-добър живот, има само една очевидна дестинация – Европа. А в Далечния запад, отвъд огромния океан, най-великата световна империя радикално преосмисля своята политика. Тя изоставя скорошните си ангажименти, нанася удари по съюзници и нарушава обещания, които досега е спазвала. Европа, която прие думите на Америка за чиста монета и сляпо я последва, внезапно се събужда насред буря без никаква защита.
Европа стои дезориентирана и разделена сред този хаос. През последните 2-3 десетилетия проблемите съществуваха, но бяха някъде далеч. С течение на времето те започнаха да чукат все по-често и по-силно. Сега се чува тропане по вратата – врата, която скоро ще поддаде. Човекът, стоящ от другата страна, днес има само две възможности: да легне и да чака най-лошото или да мобилизира всички ресурси и предимства, за да се изправи срещу най-лошото и да излезе по-силен от тази ситуация. Това е Денят на разплатата за Европа.
Тръмп, Зеленски и новият световен ред
Докато пиша тези думи, вече е известно, че Доналд Тръмп е решил временно да спре доставките на оръжия за Украйна след прочутата размяна на реплики с Володимир Зеленски в Овалния кабинет – момент, който ще остане в историята на международните отношения. Зеленски отстъпи, изрази разкаяние и заяви готовност да се върне към споразумение за ресурси. Известно е също, че САЩ наложиха мита върху Мексико, Канада и Китай, а мита върху европейските продукти се очакват официално скоро. Чуваме директни призиви за напускане на структурите на НАТО и ООН от една от най-важните фигури в тази администрация – Илон Мъск. Тези изявления намират отзвук сред други политици от Републиканската партия, включително Ана Полина Луна. Мъск продължава своята проруска кампания, настоявайки за свалянето на Володимир Зеленски от власт, като според него той трябва да получи убежище в „някоя неутрална държава“. Джей Ди Вас осмива британските и френските предложения за изпращане на войски в Украйна, заявявайки, че потенциална сделка няма да бъде осигурена чрез изпращането на войници от „някаква случайна държава, която не е воювала от 30 или 40 години“.
Аргументът на Зеленски в Белия дом беше дипломатическа грешка, но тя не е причината за спирането на американската помощ за Украйна, а по-скоро негов ефект. Най-голямата световна сила, както всеки друг международен играч, вече действа само според интересите си. Каква беше голямата стратегия на Америка спрямо Русия, ако тя рухна веднага след една бурна среща с предполагаем съюзник? Отговорът е жесток: изглежда, целта на Америка вече не е да помогне на Украйна, а да я използва като разменна монета в сделки с руснаците. Изобразяването на Зеленски като свадлив неблагодарник само улесни Тръмп и Мъск да изградят наратив, в който той става агресивен безумец без социална легитимност, изпращащ нацията си на сигурна гибел.
Американската мощ тръгва по циничен път, сближавайки се с принципите, ръководещи центрове като Москва или Пекин. Времето ще покаже дали този път ще бъде краткотраен или постоянен, но последиците се разгръщат тук и сега. Дали настоящата политика на Вашингтон ще бъде от полза за американците в средносрочен и дългосрочен план е меко казано съмнително, тъй като тя директно подкопава основите на американското благоденствие, което се опираше на глобалния ред, поддържан от тях.
Финансови трусове и европейски отговор
Симптомите вече са видими: S&P 500 спря своя възход и отбеляза най-лошия си ден през 2025 г. Европейските отбранителни компании достигат исторически върхове, а германският борсов индекс DAX изпреварва американския си еквивалент четири пъти през последните шест месеца. Колективна Европа подкрепи Зеленски след разговора му с Тръмп и свика среща на върха в Лондон, на която парадоксално представители на балтийските държави – може би най-застрашените от руската инвазия след Украйна – не бяха поканени. От срещата стана ясно, че помощта за Украйна трябва да продължи, а натискът върху Русия да се увеличи. Всеки мирен договор трябва да бъде договорен с участието на Киев и да гарантира суверенитета на Украйна. Европа също изисква гаранции от САЩ.
Европейците, в светлината на собственото си дългогодишно занемаряване, са принудени да играят играта, диктувана от Доналд Тръмп. Основният въпрос е дали се водят преговори за това какво ще направи Европа в средносрочен и дългосрочен план – дали е политически готова да оформя активно и решително собственото си пространство или ще продължи да се оглежда безпомощно.
Слабости и потенциал на Европа
Европа днес е слаба в много аспекти: военно – резултат от възлагането на сигурността си на американците след 1991 г.; технологично – пропусна цифровата революция в началото на 21-ви век и донякъде изостава в революцията на изкуствения интелект; политически – лоши решения като германските тръбопроводи „Северен поток“ или постепенното изоставяне на ядрената енергия, както и дългосрочната политика на умиротворяване на Русия.
Въпреки това Европа все още притежава мощен потенциал: производствен – европейската индустрия остава сред световните лидери; военен – компании като Rheinmetall, Saab, BAE, Airbus и други са наравно с американските си конкуренти; социален – европейското общество е най-егалитарното сред трите големи световни блока; демографски – с население от почти 530 милиона души; капиталов – европейците са нетни инвеститори в американския пазар с около 12 трилиона долара.
Проблемът е, че докато в САЩ или Китай 1+1+1+1 се равнява на 4, в Европа същото уравнение дава 2. Защо? Защото Европа не е единна държава – липсват й концентрация на интереси, агенция и вътрешно доверие. Това е най-големият й проблем, който не може да бъде решен за една нощ.
Пътят напред
Европа трябва да започне да възстановява доверието си отдолу нагоре, интерес по интерес, тема по тема. Тя ще бъде силна само когато всички части на тялото й са силни. Русия от векове хвърля сянка върху източната граница на Европа, а сега отново играе игра, целяща да преобърне всички съществуващи структури. В тази криза Украйна е възможността на Европа – шанс да обедини интересите си в едно ядро.
Програмата „Преоръжи Европа“ е стъпка в правилната посока – по-голяма финансова гъвкавост в отбранителните въпроси, нови кредитни инструменти и включване на частния капитал. Но фундаменталните въпроси остават политически: как Европа ще се подготви за евентуални пробиви в мира, за потенциална подкрепа на Украйна във война и за момента, когато войната се възобнови или започнат хибридни дестабилизационни опити по границите на НАТО?
Дали Европа ще се свърже отново с времето на своята величавост, или ще потъне завинаги в разделение, хаос и безпомощност – това зависи от нея самата. Времето за подготовка започна отдавна, но днес навлизаме в критичен период.
