Вчера Египет представя своя алтернативен план за уреждане на ситуацията в ивицата Газа на срещата на върха на арабските държави. Според декларираните намерения планът предвижда отнемане на властта от „Хамас“, но остава неясно как точно това ще се случи, кому ще бъде предадена властта и какво ще стане с бойното крило на организацията. Египетската инициатива предизвиква смесени реакции – от оптимизъм за икономическите ползи за Кайро до скептицизъм относно реалните последици за сигурността на Израел.
Египетският интерес: Пари и влияние
Според предварителната информация планът е изцяло в полза на Египет. Основната идея е Газа да бъде възстановена с „огромни чужди, неегипетски пари“, като всички финансови потоци и проекти преминават през Египет. Това обещава значителни финансови печалби – египетски компании и работници ще участват в процеса, а Кайро ще контролира разпределението на средствата. В същото време „Хамас“ формално ще бъде отстранен от власт, заменен от правителство на технократи, свързано с Палестинската автономия.
Този подход обаче повдига въпроси. Ще бъде ли разоръжено бойното крило на „Хамас“? Ще се ликвидира ли военният му потенциал? Според египетските намерения това не е предвидено във видима степен. Вместо реално разпускане на „Хамас“, планът изглежда залага на фиктивна смяна на властта, оставяйки заплахата за Израел непокътната. Контрабандата и помощта през Египет, която често подхранва военните способности на „Хамас“, вероятно ще продължат без строг контрол.
Реакции и рискове
Ако планът бъде подкрепен от Саудитска Арабия и други арабски страни с финансова мощ, той може да се окаже привлекателен за САЩ, особено в контекста на предложенията на президента Доналд Тръмп за региона. За Египет и неговите съюзници това е шанс да извлекат икономическа и политическа изгода. Но какво означава това за Израел?
От израилска гледна точка запазването на бойния потенциал на „Хамас“ е неприемливо. Ако организацията остане активна и продължи да се развива с подкрепа през Египет, след няколко години тя може да възстанови военната си сила до нивата от 7 октомври 2023 г., когато нападна Израел. Десетките милиарди долари, които ще се излеят в Газа през Египет, частично ще останат в ръцете на приближени на президента Абдел Фатах ас-Сиси, но няма гаранция, че те ще предотвратят нарастването на заплахата.
Примерите за подобни ситуации са пред очите ни. В Ливан правителството е безсилно пред „Хизбула“, която действа като държава в държавата и представлява постоянна опасност за Израел. По същия начин Палестинската автономия, макар да разполага с 40 000 въоръжени сили, не успява да се справи с няколко хиляди бойци в бежанските лагери поради липса на легитимност и мотивация сред населението. Ако Израел не предприеме активни действия срещу тези групи, те продължават да се засилват, както показва историята.
Стратегически ходове: САЩ и Израел
Докато Египет представя своя план, стратегически бомбардировач B-52 на американските ВВС прелетя близо до израелските брегове, насочвайки се към Газа и изпълнявайки маневри над Средиземно море. Този демонстративен полет, макар и необичаен в района на Газа, не е изненада – подобни действия са част от сътрудничеството между САЩ и Израел. Обикновено те се тълкуват като предупреждение към Иран, а не като пряка заплаха срещу „Хамас“, срещу когото B-52 едва ли би бил използван. Все пак ефективността на тези „намеци“ остава под въпрос.
Какво следва?
Египетският план поставя Израел пред дилема. От една страна, той може да бъде приет като стъпка към временно затишие. От друга, запазването на „Хамас“ като военна сила е неприемлив риск. Решението ще зависи от това дали израелското ръководство ще заложи на собствена инициатива, или ще приеме чужда, която не отговаря напълно на интересите му. Максимализмът в преговорите – настояването за пълно разоръжаване на „Хамас“ – изглежда единственият начин да се гарантира сигурността на държавата в дългосрочен план.
За Египет инициативата е печеливша: пари, влияние и стабилност без пряка отговорност. Но за Израел и региона остава риторичният въпрос – може ли фиктивен мир да спре нарастващата заплаха? Отговорът вероятно ще дойде не от срещите на върха, а от действията на терен.
