В последно време се появяват мнения, че украинският президент Володимир Зеленски би следвало да следва примера на френския президент Еманюел Макрон – да запази дипломатична усмивка, дори когато е изправен пред откровено неуважение. Но подобна стратегия в сложния геополитически контекст не винаги води до успех. В наказателното право съществува концепцията „Не ядосвай съдията“ – теза, според която подсъдимият няма шанс да промени вече взетото решение, независимо от неговите аргументи. В политиката обаче тази идея често е губеща.
В конкретния случай Зеленски не само че не прие ролята на мълчалив наблюдател, но и открито защити националното достойнство на Украйна. Неговият отказ да се подчини на негласните правила, наложени от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, всъщност представляваше защита на суверенитета на Украйна. В очите на определени международни играчи Зеленски може да изглежда предизвикателен, но на практика неговата твърда позиция отразява волята на украинския народ да не бъде третиран като фигура на чужда шахматна дъска.
Тръмп, известен със своята прагматична и често безцеремонна дипломация, има собствена визия за международните отношения. Един от ключовите въпроси, които потенциално са стояли на масата на преговорите, е свързан с редкоземните метали – стратегически ресурс, който би могъл да се превърне в разменна монета в бъдещи споразумения. Дали такъв сценарий е бил реалистичен, е спорно, но факт е, че в даден момент темата е фигурирала в геополитическия контекст.
Различните подходи към международната политика могат да се разгледат и през призмата на френския модел. Макрон, който представлява една от водещите икономики и ядрени сили на Европа, може да си позволи дипломатическа гъвкавост и жестове на помирение. В случая с Украйна обаче такава стратегия би била възприета като слабост. Динамиката между Тръмп и Зеленски показа, че за бившия американски президент външната политика е игра с ясни победители и губещи, а лидерът, който няма „коз“, трябва просто да се подчини. Зеленски отказа да приеме тези правила и вместо това избра да защити достойнството на страната си, дори с риск от политически загуби.
Историята показва, че въпросът за международното уважение не винаги се решава с дипломация, а понякога изисква твърда позиция. В крайна сметка, външната политика на една страна не е игра на карти, в която по-слабият играч просто предава своите залози – а Зеленски доказа, че Украйна не е разменна монета, а самостоятелен играч на международната сцена.
