В последните дни вниманието на мнозина е насочено към събитията в Белгородска област на Русия, където от около седмица продължава настъпление на украинската армия. Този военен сюжет, според мен, в момента е най-важният в хода на войната – може би дори по-значим от текущите преговори в Саудитска Арабия. Какво обаче се случва в Белгородска област и защо информацията е толкова оскъдна?
Точна и достоверна информация за ситуацията в Белгородска област липсва. Украйна спазва пълно радиомълчание относно операциите си там – няма нито официални изявления, нито неофициални данни. Това е разбираемо: колкото по-малко противникът знае за твоите действия, толкова по-добре. Русия, от своя страна, представя различна картина. Официалната пропаганда твърди, че няма никакви проблеми, че украинското настъпление е отблъснато и че руските сили дори са преминали в контраатака. Всичко изглежда „под контрол“. Но ако това е така, защо тогава има какво да се крие?
Проруските Z-канали обаче разкриват друга реалност. Те са изключително недоволни от случващото се и описват ситуацията като „стабилно тежка“ и „сложна“, с тенденция към влошаване. Според тях противникът (украинската армия) дори има преимущество във въздуха, което е сериозен проблем за руските сили. Тези канали не могат или не смеят да кажат цялата истина, но емоциите им – често изразени с гневни и нецензурни думи – говорят много. Те са разочаровани и объркани от развитието на събитията.
Какво се случва на терен?
На базата на събраната информация и лични размисли мога да предположа какво се случва в Белгородска област. Тази територия, намираща се на границата с Украйна и в съседство с Курска област, е предимно хълмиста, гориста и силно пресечена. Това не са откритите степи на Източна Украйна, където всичко е „като на длан“. Тук преобладават гори, оврази, малки реки и хълмове – идеална местност за партизанска война. Населението е рядко, а местата за укритие са многобройни.
Преди седмица украинската армия успява да преодолее руската гранична линия, укрепена с препятствия като „драконови зъби“, минни полета и наблюдателни постове. Видеозаписи и снимки показват украинска техника, която преминава тези прегради и навлиза в оперативно пространство. Русия твърди, че техниката е унищожена, но фактът, че границата е пробита, е безспорен.
След пробива украинската пехота започва да прониква в Белгородска област – не с тежка техника, а пеша или с леки, маневрени превозни средства като квадроцикли. Веднъж навлезли, тези сили „се разтварят“ в гъстите гори и хълмове, ставайки почти невъзможни за откриване. Те прекъсват руските комуникационни линии, атакуват тила на пограничните части, палят техника и взривяват мостове. Русия се оплаква особено от унищожаването на мостове, което сериозно затруднява придвижването им.
Най-големият кошмар за руските сили в района са украинските дрони. Те се изстрелват вероятно от украинска територия и достигат далеч зад границата, парализирайки всяко движение на руски транспорт. Z-каналите отбелязват, че Украйна има явен превес в използването на дронове, включително такива управлявани с оптично влакно, срещу които руските системи за радиоелектронна борба са безсилни. Липсата на големи пътища – само просеки и горски пътеки – допълнително усложнява логистиката на руските подкрепления.
В опит да компенсират срива в наземната логистика, руснаците прибягват до вертолети за прехвърляне на войски и снабдяване. Този ход обаче завършва катастрофално: украински дрон забелязва импровизирана вертолетна площадка в поле, след което удар с ракета HIMARS унищожава два транспортни вертолета Ми-8 (заедно с екипажите и товара) и два ударни вертолета Ка-52. Този удар не само нанася материални загуби, но и срива опита за въздушно снабдяване, оставяйки руските части в полуизолирано положение.
Хаос вместо фронтова линия
Интересно е, че в Белгородска област няма ясна фронтова линия. Местността е толкова фрагментирана – гори, хълмове, села – че е невъзможно да се определи кой контролира дадена територия. Руските войски се чувстват като в обкръжение на собствената си земя, заобиколени от „партизани“ – добре въоръжени украински групи, които не отстъпват по екипировка на редовната руска армия. Това създава усещане за безпомощност сред руските части.
Въпреки че това е руска територия и въпреки дългогодишната подготовка за отбрана, руските сили са изправени пред сериозни трудности. Авиацията и танковете им са безполезни, ако не могат да бъдат доставени до бойното поле. Логистиката е разрушена – мостовете са взривени, пътищата са под контрола на украинските дронове, а подкрепленията не могат да стигнат бързо. В тази партизанска среда предимствата на голямата регулярна армия се изпаряват.
На този етап целта на Украйна едва ли е дълбоко навлизане в Русия или превземане на големи градове. По-скоро става дума за създаване на „санитарна зона“ в приграничните райони – няколко села и хълма, които да бъдат укрепени и използвани за контрол над руските тилови линии. Ако това успее, Русия ще трябва да отклони значителни сили от други фронтове, за да си върне контрола – задача, която ще е изключително трудна в тази местност.
За Путин загубата дори на малък парцел руска земя е неприемлива от политическа гледна точка, което го поставя пред дилема: да изпрати големи подкрепления (които няма откъде да вземе) или да остави ситуацията неразрешена. В същото време тези територии могат да се превърнат в „разменна монета“ за бъдещи преговори – малък хълм в Белгородска област може да бъде разменен за много по-ценна украинска територия.
Настъплението в Белгородска област е пример за асиметрична война, в която теренът, тактиката и технологията (като дроновете) дават предимство на по-малката, но по-гъвкава украинска армия. За Русия това е унизително – собствената им територия се превръща в бойно поле, където са безсилни да спрат „партизаните“.
