В последните години светът става свидетел на дълбоки промени в политическите и икономическите системи на две от най-влиятелните държави – САЩ и Русия. И в двете страни се наблюдават процеси, които подкопават основите на правовата държава, икономическата стабилност и социалното благополучие. Тези процеси, макар и различни по своята природа, имат обща черта – те водят до дестабилизация и предизвикват сериозни въпроси за бъдещето.
САЩ: Тръмп и разпадът на съдебната система
В Съединените щати администрацията на Доналд Тръмп предприема действия, които предизвикват безпокойство сред наблюдателите. Една от ключовите тенденции е приемането на укази, които бързо биват оспорвани в съдилищата. Съдебната система, традиционно независима и смятана за стълб на американската демокрация, се оказва в парализа. Съдилищата издават решения за спиране или отмяна на тези укази, но изпълнението на тези решения остава под въпрос. Причината? Изпълнителните органи, които трябва да ги приведат в действие, са под контрола на Тръмп. Така решенията на съда „висят във въздуха“, а съдебната власт постепенно губи своята ефективност.
Този процес ескалира с призиви от страна на хора от администрацията на Тръмп за импийчмънт на съдии – нещо, което дори назначените от самия Тръмп членове на Върховния съд намират за недопустимо. Импийчмънтът на съдии не е предвиден като стандартна практика и се разглежда като атака срещу независимостта на съдебната система. Това поведение напомня на някои наблюдатели за ситуацията в Русия през ранните 2000-ни години, когато арестът на Михаил Ходорковски бележи началото на подчиняването на бизнеса и съдебната система на политическата власт.
Американският бизнес, от своя страна, изглежда пасивен пред тези промени. Има хипотеза, че големите компании ще предпочетат да „наведат глава“ пред Тръмп, вместо да защитават правата си чрез съдебни или политически средства. Това поставя под въпрос дали икономиката на САЩ, силно зависима от стабилна правова система, ще успее да запази своята устойчивост в дългосрочен план.
Русия: Войната като двигател на разруха
В Русия ситуацията е още по-сложна и мрачна. Икономиката на страната е изправена пред критична развилка през 2025 година. Според анализаторите, ако войната в Украйна бъде спряна и военните разходи намалеят, Русия би могла да избегне катастрофално влошаване на жизненото равнище. Но ако конфликтът продължи – а много фактори сочат, че това е вероятно – страната рискува да потъне в дълбока икономическа криза, сравнима с условията в СССР през 30-те години или дори с тези в днешна Северна Корея.
Войната се е превърнала в основа за благосъстоянието на определени групи в обществото – военнопромишления комплекс, силови структури и администрацията. Тези групи, наброяващи около 2 милиона души от 140-милионното население, са основните бенефициенти на конфликта. Те не само печелят от него финансово, но и изграждат кариери и влияние, което ги прави силно заинтересовани от продължаването му. Някои дори „имитират участие“ във войната, купувайки удостоверения за ветерани, за да се възползват от привилегиите.
Тази зависимост от войната оказва натиск върху Владимир Путин, който изглежда няма лесен начин да спре конфликта, без да предизвика недоволство сред тези влиятелни кръгове. В същото време обикновените руснаци са принудени да живеят в условия на нарастваща бедност. Цените на основни стоки като картофите са скочили с 92% за година, докато компенсациите от държавата са минимални и базирани на манипулирана официална статистика. Животът става все по-труден, но масови протести не се очакват – населението е твърде апатично или уплашено, за да се противопостави.
Икономическите и социални последици
В САЩ разрушаването на съдебната система може да подкопае доверието в правовата държава, което е ключово за привличането на инвестиции и развитието на бизнеса. В Русия продължаващата война и икономическата деградация водят до демографска катастрофа – рязък спад в раждаемостта и увеличаване на смъртността. Страната губи население с тревожни темпове, а перспективите пред нея са мрачни.
Интересно е, че и в двете страни лидерите изглежда нямат ефективни инструменти да контролират напълно ситуацията. Тръмп не може да наложи волята си без да разруши основите на американската демокрация, а Путин е заложник на собствената си военна машина и на интересите на малцинството, което тя обогатява.
САЩ и Русия вървят по различни пътища към дестабилизация, но резултатът може да бъде сходен – отслабване на икономическите и социалните им системи. В САЩ бизнесът и обществото все още имат шанс да се противопоставят, макар и с неясен изход. В Русия обаче перспективата е по-ясна и мрачна – продължаващ конфликт, икономически упадък и демографски колапс.
Проф. Игор Липсиц е руски учен-икономист и маркетолог, доктор на икономическите науки.
