В мозайката от сложни геополитически взаимоотношения на Близкия изток се заражда нова реалност – тиха, но решителна промяна на неписаните правила, установени преди повече от век. По южната граница на Сирия, там където планинските силуети на провинция Свайда се преливат в хоризонта на Голанските възвишения, се формира нова геополитическа динамика, която може да преначертае картата на региона.
Историческият контекст и новата реалност
Ако се върнем назад във времето, границите на днешния Близък изток са начертани с линийка върху карта от дипломати, които никога не са стъпвали на тази земя. Споразумението Сайкс-Пико, подписано от французи и британци, разпредели териториите без оглед на етнически, религиозни или културни реалности, оставяйки след себе си минно поле от конфликти, които продължават да детонират и до днес.
В този контекст, обявлението на израелския премиер Нетаняху звучи като прелюдия към нова ера: „Нов режим в южна Сирия няма да има“. Думите му отекват в душите на друзкото население, което от поколения населява тези земи – не като заплаха, а като обещание за закрила. Израел протяга ръка към друзите, които живеят в пограничните райони, обещавайки им защита в свят, където заплахите от джихадистки групировки и регионални прокси нарастват с всеки изминал ден.
Мостове: икономически и човешки
Не става дума просто за военен щит. В малките друзки села, разпръснати по хълмовете на Сувейда, израелски военни провеждат мини-преброяване на населението. Всяко име, всяко семейство, всяка история се документира внимателно. Но този път не като заплаха, а като възможност – възможност за трудова заетост на територията на Израел, възможност за достъп до израелски заплати, възможност за оцеляване в регион, разкъсван от война.
За семействата, разделени от политически граници, начертани от колониални сили, това е шанс за възстановяване на семейните и родови връзки. Много хора в тези села носят едни и същи фамилии, принадлежат към едни и същи кланове като техните роднини от друга страна на границата в друзките общности на Израел. Връзките, прекъснати от историята, сега имат шанс да бъдат възстановени.
Израел започва да изгражда икономически мостове – стартирайки с възможности за работа в строителството в Голанските възвишения, но с визия за по-дълбоки икономически отношения. Хуманитарната помощ вече пристига – храна, лекарства, медицинско обслужване. В региона, където достъпът до здравеопазване често е лукс, израелските полеви болници се превръщат в спасителен пояс.
Новата геополитическа карта: друзко-кюрдска ос?
На новите карти, циркулиращи в региона, жълтият цвят маркира възможна бъдеща друзко-кюрдска автономия. Това не е случайно съвпадение на интереси. И двете общности се чувстват застрашени – от джихадистки групировки, от прокси сили на Турция, от несигурното бъдеще на региона. Тяхното сближаване, подкрепено от Израел и потенциално от администрацията на Тръмп, създава нова ос, която може да промени динамиката на силите в Сирия.
Военният съвет на Сувейда вече е заявил готовност за сътрудничество с Израел. За друзката общност, избирането между „чадър“ от Израел и променливата лоялност на джихадистки групировки, които днес носят вратовръзки, а утре могат да се върнат към кланета и етнически прочиствания, не е труден избор.
Буферната зона като стратегия
Това, което наблюдаваме, е създаването на буферна зона по периметъра на Израел – територия, населена с приятелски настроено население, което служи като щит срещу враждебни сили. Тази стратегия не е нова – Израел я е прилагал в Южен Ливан, създавайки „зона за сигурност“ и поддържайки Армията на Южен Ливан. Но историята показва, че има уроци, които трябва да бъдат научени от този опит.
Жителите на села, намиращи се в тази буферна зона, вече се намират фактически „зад кордона“ на израелските военни сили. Те имат възможност да пресичат и да работят в Израел – привилегия, която рязко контрастира с положението на други сирийци, затворени в циклите на конфликта.
Реакциите и бъдещето
Как ще реагира Дамаск на тези промени? Несъмнено отрицателно, но капацитетът на сирийския режим да противодейства на израелската военна мощ е ограничен. Ще се намеси ли Турция в този нов геополитически пъзел? Засега това изглежда като „фантастичен сценарий“, но в региона, където историята се пренаписва ежедневно, нищо не е изключено.
Едно е сигурно – Близкият изток се променя с главоломна скорост. Границите, начертани от колониалните сили преди повече от век, се размиват пред очите ни. Как точно ще изглежда новата конфигурация, остава да видим, но старият ред вече е невъзвратим.
В този вихър от промени, съдбата на малките друзки села в Сирия се превръща в микрокосмос на по-големите трансформации. Техните истории – на разделени семейства, на търсене на сигурност, на прагматични решения в непрагматичен свят – са истории, които заслужават да бъдат разказани и чути. Защото в тях се крие същината на Близкия изток – място, където личното и политическото, историческото и актуалното, локалното и глобалното се преплитат в неразривна връзка.
