Един от най-големите енергийни гиганти в света преживява мащабна енергийна криза. В Иран липсата на природен газ води до затваряне на училища, университети, банки и държавни институции. Част от автомагистралите и търговските центрове потънаха в мрак. Дневният недостиг на природен газ се оценява на между 260 и 350 милиона кубически метра, а кризата засяга почти всички електроцентрали, тъй като те работят именно на този ресурс. Изключително студената зима рязко увеличи потреблението на газ за отопление, принуждавайки правителството да пренасочи газовите доставки от електроцентралите към домакинствата, оставяйки хиляди без електричество.
Президентът на Иран не предложи конкретно решение, освен да се извини и да призове гражданите да намалят температурата в домовете си с 2 градуса. Години на санкции, остаряла инфраструктура и разточително потребление доведоха страната до икономическа стагнация. Производственият сектор отчита спад с 30-50%, а иранската валута се срива до рекордно ниски нива. Доверието в частния сектор е почти заличено, а социалното напрежение се засилва, което може да доведе до масови безредици и политическа нестабилност.
Загубени възможности и стратегически грешки
Иран е една от страните с най-големи запаси на природен газ и петрол, но слабите технологии и липсата на инвестиции го оставят неспособен да задоволи собствените си нужди. Голяма част от държавния бюджет през последните години е насочена към геополитически авантюри – от 30 до 50 милиарда долара в подкрепа на режима на Асад в Сирия, и над 20 милиарда в изграждането на мрежа от прокси-групировки в региона. След смяната на властта в Сирия обаче, тези инвестиции на практика се обезсмислиха.
Иранската енергийна инфраструктура страда от сериозни пропуски. Например, страната губи годишно около 21 милиарда кубически метра природен газ поради липса на оборудване за улавяне и съхранение на излишния газ – ресурс, който би могъл да покрие дефицита на електроенергия. По този показател Иран е на второ място в света. В същото време, цените на горивата в страната са изкуствено ниски – литър бензин струва едва 36 цента. Огромните субсидии за енергията (163 милиарда долара през 2022 г., или 27% от БВП) правят реформите почти невъзможни, тъй като всяко увеличение на цените води до масови протести, както се случи през 2019 г.
Геополитическите последствия и факторът Израел
Освен вътрешните проблеми, Иран е подложен на засилващ се външен натиск. Израел използва енергийната криза като инструмент за дестабилизация, а през февруари 2024 г. израелски ВВС атакуваха две газопреносни магистрали в Иран, което доведе до временни прекъсвания на доставките. Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп вече е известен със своята политика на „максимален натиск“ върху Иран и вероятно ще засили санкциите срещу страната. Израел пък се опитва да убеди Вашингтон да предприеме още по-радикални мерки, включително унищожаване на ключови енергийни и военни обекти в Иран.
Комбинацията от икономическа криза, социално недоволство и засилен външен натиск създава предпоставки за дълбоки промени в страната. Ако правителството не намери бързи и ефективни решения, Иран може да бъде изправен пред най-сериозните си социални и икономически предизвикателства от Ислямската революция през 1979 г. насам.
В крайна сметка, това не е просто енергийна криза – това е екзистенциална криза за Иранската република, която може да предизвика катаклизми в целия Близък изток.
