До завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом Съединените щати са били значително по-дълбоко ангажирани във войната в Украйна, отколкото се смяташе досега. Това разкрива обширно разследване на вестник New York Times (NYT), което хвърля светлина върху тайното партньорство между Киев и Вашингтон в областта на разузнаването, стратегията, планирането и технологиите през последните близо три години. За тези действия обаче са знаели само ограничен кръг от американски и съюзнически представители.
Според NYT американската военна база във Висбаден, Германия, е играела ключова роля, като предоставяла на украинските въоръжени сили (ВСУ) координати на руски войски, намиращи се на руска територия. Операцията, наречена Task Force Dragon, имала за цел да компенсира превъзходството на Русия в жива сила и въоръжение. Ежедневно американски и украински военни определяли приоритетни цели, анализирайки сателитни снимки, радиосигнали и прихванати съобщения, за да предават точни координати на ВСУ.
Разследването разкрива, че „червените линии“ на администрацията на Джо Байдън постоянно били премествани. Въпреки публичните заявления на Вашингтон, че няма да участва пряко във войната след началото на пълномащабното руско нахлуване през февруари 2022 г., американски военни съветници скоро се озовали в Киев. Първоначално те били около десетина, но по-късно групата нараснала до трийсет души, като някои от тях получили разрешение да се придвижат до командни пунктове близо до фронтовата линия.
През 2022 г. американският флот започнал да предоставя разузнавателни данни за удари с морски дронове срещу руски военни кораби, а ЦРУ подкрепяло украински операции в Кримските води. В началото на 2024 г. американски и украински офицери от Висбаден планирали мащабна кампания с ракети с голям обсег и дронове срещу около 100 руски военни обекта в Крим.
Провалът на контранастъплението през 2023 г.
Лятното контранастъпление на ВСУ през 2023 г. също било обект на обсъждания във Висбаден, но според NYT то се провалило заради политически разногласия в Украйна. Планът, разработен съвместно с американските партньори, целял да даде нов тласък на Киев след успехите от първата година на войната. Централният елемент бил удар към Мелитопол, за да се прекъснат руските линии за снабдяване. Главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужний подкрепял тази стратегия, но неговият подчинен генерал-полковник Александър Сирски имал различна идея – да атакува Бахмут.
Президентът Володимир Зеленски обаче се съгласи с плана на Сирски, разделяйки силите между два фронта вместо да ги концентрира в един. Залужний разпределил 12 бригади и повечето боеприпаси на генерал Александър Тарнавски за удара към Мелитопол, докато генерал Юрий Содол трябвало да имитира настъпление към Мариупол, а Сирски да ръководи спомагателен удар около Бахмут. Сирски обаче настоял за пълномащабно настъпление към Бахмут и дори към Луганск, което объркало договорената стратегия.
Американците не били информирани за тези промени, но разузнаването им скоро забеляза, че украинските сили и боеприпаси се движат в несъгласувани посоки. В крайна сметка Бахмут не беше освободен, а контранастъплението завърши с неуспех, оставяйки Русия в по-силна позиция.
Спорове между Киев и Вашингтон
Един от първите сериозни сблъсъци между двете страни дошъл на 14 април 2022 г., когато украинските сили потопиха руския ракетен крейсер „Москва“. Ударът изненадал и разгневил американците, тъй като не били предупредени, а също така били шокирани от наличието на украински ракети с такъв обсег. Администрацията на Байдън се опасявала от ескалация заради атаката срещу толкова важен символ на „руската военна мощ“.
Друг спорен момент бил операцията в Курска област през 2024 г. След смяната на Залужний с Сирски като главнокомандващ, украинската армия била изправена пред недостиг на сили на север и изток. Въпреки това Сирски настоявал за „победа“. През март 2024 г. американското разузнаване разкрива, че украинското военно разузнаване тайно планира операция в Югозападна Русия. Шефът на ЦРУ в Киев предупреди ръководителя на ГУР Кирил Буданов, че подобен ход ще остане без американска подкрепа. Въпреки това в началото на август Сирски изпрати войски в Курска област, пресичайки руската граница с техника, предоставена от коалицията.
Този ход бил възприет като нарушение на договореностите, тъй като САЩ и Украйна предварително били определили зона в Русия, в която може да се използва американско оръжие с разузнавателна подкрепа от Висбаден. Американски представител определил действията на Киев като „шантаж“. Въпреки това Вашингтон не спрял подкрепата си, опасявайки се от големи жертви сред украинските войски без ракети HIMARS и разузнаване.
Цели и резултати от Курската операция
Зеленски обяснил пред американците, че целта на операцията в Курска област е да се осигури територия за размяна при бъдещи преговори. Въпреки това през март 2025 г. стана ясно, че Украйна постепенно изтегля силите си от района. Зеленски отбеляза, че временното спиране на американските разузнавателни данни не е влошило положението на войските в Курск.
