На 24 февруари 2025 г. отбелязахме тъжната трета годишнина от началото на пълномащабната война в Украйна, която продължава да бележи живота на милиони хора. Вчера, на фона на тази мрачна дата, се появиха новини, които предизвикаха както надежда, така и сериозни опасения. Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ, обяви след среща с френския лидер Еманюел Макрон, че руският президент Владимир Путин е готов да приеме присъствието на европейски войски в Украйна като част от потенциално споразумение за прекратяване на конфликта. Това изявление, ако е вярно, би отбелязало драматичен обрат в позицията на Москва, която досега категорично се противопоставяше на всякакво присъствие на НАТО или западни сили в региона.
Тръмп: Путин казал „да“ на европейски войски
Според Тръмп, той лично е разговарял с Путин и руският диктатор му е заявил, че „войната не му е нужна“ и че няма да възрази срещу разполагането на европейски войски в Украйна. Тази новина идва в противоречие с предишните изявления на руския външен министър Сергей Лавров и самия Путин, които многократно са заявявали, че присъствието на западни сили в Украйна е „червена линия“. Ако думите на Тръмп отговарят на истината, това би могло да се разглежда като малък, но значим напредък в усилията за деескалация. Въпреки това мнозина остават скептични – не само заради хаотичния стил на Тръмп, но и защото подобно решение от страна на Путин вероятно крие скрити мотиви.
Еманюел Макрон, от своя страна, приветства новината като „проблясък на надежда“ за постигане на примирие. Той подчерта, че ако европейските страни станат гарант на бъдещо споразумение между Русия и Украйна, това би могло да действа като сдържащ фактор срещу нова агресия от Москва. „Ако Русия наруши споразумението, тя ще се изправи не само срещу Украйна, но и срещу цяла Европа“, заяви Макрон. Той вижда в това шанс за траен мир, но не всички споделят неговия оптимизъм.
Скептицизмът: Какво печели Путин?
Мнозина анализатори смятат, че ако Путин наистина е дал съгласие за европейски войски, това не е заради внезапен трепет на сърцето, а заради потенциална стратегическа изгода. Една от хипотезите е, че той вижда възможност да подкопае единството на НАТО. Ако европейските сили бъдат разположени в Украйна извън рамките на чл. 5 от договора на НАТО (който предвижда колективна отбрана), Русия би могла да ги атакува, без да предизвика пълномащабен отговор от Алианса. Такъв сценарий би доказал, че НАТО е неспособно да защитава своите членове, което за Путин би било „клинична смърт“ на организацията – цел, която той преследва от години.
Друг аспект е, че присъствието на ограничен брой европейски наблюдатели, а не големи военни контингенти, може да бъде използвано от Русия като пропаганден инструмент или дори като повод за ескалация, ако Москва реши, че това е в неин интерес. Опасенията са, че всяка отстъпка от Путин идва с цена, която Западът може да не е готов да плати.
Европа се пробужда: Нови играчи, нови надежди
Въпреки скептицизма, идеята за европейски войски в Украйна получава подкрепа от няколко ключови играчи. Франция вече изрази готовност да изпрати свои сили, ако бъде постигнато споразумение. Великобритания, под ръководството на премиера Кийр Стармър, също заяви, че е готова да участва активно. Британското общество все повече подкрепя по-решителна външна политика, виждайки в това шанс Лондон да излезе от сянката на САЩ и да затвърди позицията си в Европа и света.
Германия, където наскоро се проведоха избори, също е на прага на промяна. Новото правителство, водено от Християндемократическия съюз (ХДС) и новия канцлер Фридрих Мерц, обещава по-твърда линия срещу Русия и по-активна подкрепа за Украйна. Мерц, заедно с министъра на отбраната Борис Писториус, е известен с ястребината си позиция и настоява за предоставяне на оръжия като крилатите ракети „Таурус“, които биха могли значително да затруднят руската логистика. Тази промяна в Берлин е добра новина за Киев, особено след годините на предпазливост под ръководството на Олаф Шолц.
Какво следва?
Дали изявленията на Тръмп ще бъдат потвърдени или Москва скоро ще ги опровергае, остава неясно. Ако обаче европейските страни успеят да изпратят свои сили – дори в ограничен мащаб – това може да се превърне в преломен момент. Една интересна идея, която се дискутира, е разполагането на натовска авиация над Украйна, която да наложи зона, забранена за полети на военни самолети – както руски, така и украински. Примерът от Сирия през 2017 г., когато американската авиация унищожи колона на „Вагнер“ без загуби от своя страна, показва, че въздушната мощ може да бъде ефективен сдържащ фактор без нужда от масивно наземно присъствие.
В крайна сметка, войната в Украйна може да се превърне в катализатор за преосмисляне на ролята на Европа в света. Докато САЩ под ръководството на Тръмп изглеждат все по-ненадежден партньор, страни като Франция, Великобритания и Германия започват да изграждат собствена стратегия. Въпросът е дали този „проблясък на надежда“, както го нарече Макрон, ще доведе до траен мир, или ще се превърне в поредния капан, поставен от Кремъл. Времето ще покаже.
