През последните три месеца сред европейските лидери се оформя все по-ясно убеждението, че руско-украинската война вече не е изолирано явление. Тя сякаш отвори нова, кървава страница в световната история, чиито мащаби и участници остават неясни. Ако проследим риториката на световните лидери, ще забележим, че идеята за нова голяма война вече не звучи като клинична лудост, а като реален сценарий. Китай и Тайван, САЩ и техните съседи, Русия и Европа – напрежението витае навсякъде, без да е ясно къде ще избухне следващият конфликт. Едно обаче е сигурно: малцина вярват, че всичко ще завърши с добро.
Този сложен и неприятен разговор започва с мисълта, че Владимир Путин доказа нещо тревожно: в XXI век все още е възможно да се води дълга и кървава война, без онези политически рискове, които преди се смятаха за неизбежни. Дълго време големите войни бяха невъзможни, защото нямаше с кого да се воюва – демографските и социални промени бяха превърнали младите мъже от излишен ресурс в ценност, която обществата пазят и развиват. Путин обаче намери начин да заобиколи този ограничител, създавайки революционен подход, който позволява на лидерите да воюват без значителни политически последици – нещо немислимо преди едва две години.
Войната в миналото: младостта като гориво
За да разберем как стигнахме дотук, нека се върнем назад. В първата половина на XX век войната разчиташе на младите мъже като основен ресурс. Това беше време, когато Европа преминаваше през бурна индустриализация. Обществата ставаха все по-градски, но раждаемостта оставаше висока, типична за селските общности. Медицинският напредък и подобрената инфраструктура – канализация, водопроводи – намалиха детската смъртност. Вече не беше нужно да се раждат по осем деца, за да оцелеят две. И все пак хората продължаваха да раждат много.
Тази комбинация от висока раждаемост и бърза индустриализация създаде опасен социален коктейл. Тракторите замениха десетки земеделци, а заводите започнаха да произвеждат стоки с невиждана скорост. Градското население експлодира – в средата на XIX век Берлин имаше 400 000 жители, а през 1910 г. вече над 2 милиона. Същото се случваше в цяла индустриална Европа. В същото време технологичният напредък – нови машини, станове, изобретения – изместваше цели професии. Икономиката вече не се нуждаеше от толкова много хора, но хората ставаха все повече.
Резултатът? Милиони млади мъже, които не можеха да живеят като родителите си, но и не намираха място в новата икономика. Те нямаха образование или квалификация, за да работят в заводите или да станат инженери. Не можеха просто да дойдат от село и да застанат зад струг – това изискваше умения, които те нямаха и нямаше откъде да вземат. Тези млади мъже бяха без перспективи, чувстваха се излишни и несправедливо ощетени. Те станаха идеалното „гориво“ за Първата световна война – шанс да избягат от безизходицата, да спечелят слава, да станат „някой“. За обществото пък войната беше начин да „утилизира“ този излишен социален товар.
Съвременният свят: децата като ценност
След Втората световна война обаче нещата се промениха. Ядреното оръжие, демографският преход и стабилизацията на обществата направиха големите войни немислими. Индустриализацията и урбанизацията достигнаха връх, раждаемостта спадна, а обществата започнаха да инвестират в малкото си деца – по едно или две на семейство. Възпитанието и образованието им станаха приоритет. Младите мъже вече не бяха проблем, а ценност, в която се влагаха огромни ресурси.
Идеята да изпратиш тези „скъпоценни“ млади хора на война стана абсурдна. Дори малки загуби – 58 000 убити за 8 години във Виетнам за САЩ или 15 000 за 10 години в Афганистан за СССР – предизвикаха масово недоволство. Погребенията на двадесетгодишни се превърнаха в непоносима политическа цена, която не можеше да бъде оправдана с никакви победи. Войната престана да бъде социален трамплин за младите – днес успехът се постига чрез образование, бизнес или творчество, а не през казармата.
Путин и новото „ноу-хау“ на войната
Тук идва повратният момент. Путин откри начин да воюва в съвременния свят, без да разчита на младостта или на възвишени идеологии. Решението му е просто и цинично: вместо да вдъхновяваш, плати. В днешно време няма излишно поколение младежи, които да „изсипваш“ на фронта. Но има друго – мъже на средна възраст, често над 40 години, които не могат да живеят като родителите си, но и не намират място в новата икономика. Техните бащи са били нискоквалифицирани работници с предсказуем живот, но днес заводите затварят, работните места изчезват, а перспективите са мрачни – такси, складове или мизерни заплати, които едва стигат за оцеляване.
Тези мъже са в капан – без спестявания, без умения за преквалификация, с дългове и без надежда. Те не са полезни нито на семействата си, нито на обществото. Путин им предложи сделка: даде им пари, които им променят живота – еквивалент на десетгодишен доход за подписване на контракт. Вместо да преживяват от заплата до заплата, семействата им могат да си купят апартамент или да изплатят дългове. Мотивацията е ясна: рискуваш живота си, но не живота, който си струва да бъде живян, а съществуване в бедност и безизходица.
Защо това работи?
Този подход е гениален в своята жестокост. Първо, войната вече не се нуждае от идеология или цели – днес можеш да воюваш срещу когото и за каквото си поискаш, стига да плащаш. Второ, погребенията идват не за млади момчета, а за мъже с „тежък житейски път“, което е по-лесно поносимо за обществото. Трето, смъртта на тези мъже се възприема като „справедлива“ – те са направили своя избор, взели са парите, знаели са рисковете. Обществото и дори семействата приемат тези правила на играта.
Светът след Путин
Това, което Путин направи, не е изолиран случай. Успешните практики се копират. В целия свят – от САЩ до Китай – има мъже на средна възраст, които не са се адаптирали към новата реалност на глобализацията, роботизацията и изчезването на традиционните професии. Те са потенциален ресурс за война. Ако можеш да платиш на беден американец от провинцията половин милион долара, за да воюва, защо да не го направиш? Съвременните военни технологии са толкова скъпи, че подобни суми са капка в морето – един изстрел от HIMARS струва колкото двама новобранци, а танк „Абрамс“ – колкото цял взвод.
Ще доведе ли това до нова световна война? Не е задължително. Но ресурсът за нея вече съществува. Путин показа, че можеш да воюваш без политически рискове, а това е урок, който другите лидери няма да пренебрегнат. Войната отново стана възможна – не заради идеали, а заради пари. И когато светът е пълен с лидери, готови да използват външна агресия, за да прикрият вътрешни проблеми, рискът става още по-голям. Путин отвори кутията на Пандора, а какво ще излезе от нея, зависи от всички нас.
Автор: Максим Кац – руски опозиционен журналист и общественик
Превод със съкращения: Георги Борисов
