На 4 март 2025 г. Доналд Тръмп направи своето обръщение към нацията в Конгреса на САЩ. Една от основните теми е войната в Украйна. Какъв ще бъде за напред подходът на Тръмп към този конфликт? Ще продължи ли той да изненадва с непредсказуеми политически ходове, или ще видим смекчаване на тона му след скорошните скандали в Белия дом? В тази статия ще разгледаме възможните сценарии, като се опитаме да предвидим накъде ще ни отведат тези „политически люлки“.
Смекчаване на реториката или просто пауза пред буря?
След напрежението между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски, което избухна в Овалния кабинет (шеговито преименуван за кратко на „Оралния“ – но не в смисъла на скандала с Моника Люински), изглежда, че риториката на Тръмп леко се смекчава. Зеленски не се извини директно, но даде да се разбере, че съжалява за спречкването. Въпреки това мнозина остават скептични. Дали това е искрено примирение, или просто тактически ход от страна на Тръмп, за да укрепи имиджа си пред американската публика?
Някои анализатори смятат, че Тръмп може да използва войната в Украйна като повод да покаже, че „прави нещо“ за Америка. Но какво всъщност означава това „нещо“? Ще бъде ли то в полза на Украйна, или по-скоро ще служи за укрепване на личния му политически капитал? Тук идва и въпросът за Будапещенския меморандум от 1994 г., подписан от САЩ, Великобритания и Русия, с който тези страни гарантираха териториалната цялостност и сигурност на Украйна в замяна на отказ от ядреното ѝ оръжие. Ако Тръмп реши да пренебрегне това споразумение, какво остава от международните задължения на САЩ?
Путин: Агресор или посредник?
Една от най-противоречивите теми в последните изявления на Тръмп е ролята на Владимир Путин. От една страна, Тръмп намеква за смекчаване на тона спрямо Русия, а от друга – представя Путин като потенциален посредник в преговори, включително по въпроси като Иран. Това предизвиква недоумение. Как един лидер, смятан от мнозина за военен престъпник и „старши приятел на световните терористи“, може да бъде посредник? Особено когато става дума за Иран, с който Русия поддържа военно-политически съюз?
Критиците на Тръмп припомнят, че Путин рязко засили позициите си на международната сцена през последните години – от непризнат аутсайдер той се превърна в ключов играч. Но ако САЩ са дали гаранции за сигурността на Украйна, как могат да поставят Путин на равна нога със Зеленски? Това би било не само нарушение на международното право, но и подкопаване на доверието към Америка като глобален лидер.
Политически люлки с глобални последици
Очакванията са, че администрацията на Тръмп ще продължи да ни държи в напрежение с непредсказуеми действия. Смекчаването на реториката може бързо да се смени с нови конфликти – не само по отношение на Украйна, но и спрямо НАТО, Европа и дори съюзници като Канада. Вече видяхме как Тръмп нарече канадския премиер Джъстин Трюдо „губернатор“ – шега, която едва ли ще подобри отношенията между двете страни.
На фона на това войната в Украйна остава основен тест за Тръмп. Ще възобнови ли той военната помощ за Киев, която според Зеленски вече е била спирана в миналото? Британският премиер Киър Стармър смята, че евентуална пауза в доставките е по-скоро демонстративен ход и че те ще бъдат възстановени. Но дори и това да се случи, последствията от забавянето могат да бъдат тежки – както видяхме през 2024 г., когато шестмесечното прекъсване доведе до сериозни загуби за Украйна.
Лични сметки или национален интерес?
Не можем да пренебрегнем и личните мотиви на Тръмп. Спекулира се, че неприязънта му към Зеленски датира от времето, когато американският президент поиска от украинския си колега да разследва дейността на Хънтър Байдън в Украйна – искане, което Зеленски не изпълни. Дали това ще продължи да влияе на политиката на Тръмп? Ако действията му се превърнат в политическа вендета, това може да доведе до дълбок разкол в американското общество и да отслаби позициите на САЩ на световната сцена.
Какво предстои?
Няма розови очила, които да ни дадат оптимистичен поглед към бъдещето. Тръмп е избран от американския народ и това трябва да се уважава, но историята познава случаи, когато демократични избори са водили до катастрофални последици – от Адолф Хитлер до Виктор Орбан. Пред нас стоят не само войната в Украйна, но и напрежението около Тайван, конфликта на Близкия изток и иранската опозиция, която моли за подкрепа срещу режима в Техеран.
Обращението на Тръмп в Конгреса ще бъде ключов момент. Ще видим ли ясен план, или отново ще бъдем свидетели на хаотични „люлки“ между смекчаване и конфронтация? Едно е сигурно – светът няма да спре да се върти около войната между добро и зло, между демокрация и тирания. А Украйна остава на фронтовата линия на тази битка.
